Една интересна и изпълнена с послания изложба може да се види в столичната галерия „Нюанс”. Авторът й – доц. Кирил Матеев от Националната художествена академия, я е озаглавил „...по пътя”. В нея е събрал скулптурни композиции и рисунки. Подчертава, че названието й е случайно съвпадение, макар че самият той харесва романа на Керуак със същото име.„По пътя” е всъщност много удачно название, защото се вижда пътят на творбата от духовния замисъл до пластичната реализация – към всяка скулптурна творба е приложен и нейният графичен проект. Интересно е, че рисунката и пластиката не са съвсем идентични по атмосфера и въздействие, всяка от тях носи и свой „нюанс”. Художникът отбелязва, че неговата изложба е по-скоро ретроспекция на това, което е минал и преживял по житейския си и творчески път досега. През годините е работил върху разнообразни теми и сюжети. Но с усмивка добавя, че най-хубавото му произведение е неговият син.
Мен винаги ме е интересувал човекът – посочва Кирил Матеев. – Той е бил, общо взето, главно действащо лице в работите ми. Но човешкото тяло и неговата интерпретация не винаги е нужно да се изобрази абсолютно реалистично, защото душата е нещо по-дълбоко от това, което е отвън. И не винаги това, което е отвън, отговаря на това, което е вътре. Та така съм го мислел и така съм работил. Иначе, правил съм всякакви пластики, както и по-абстрактни неща, които са много малко на брой. Просто тогава ми е било нужно да ги създам и затова съм ги и направил. Но, малко или много, всяка абстрактна пластика пак тръгва от пропорциите и от нещата, които внушава една човешка фигура.
Творбите в изложбата са на библейска тематика, но тя е и донякъде необичайна, с негова интерпретация – лична и понякога странна. Така например художникът разсъждава за греха на Юда. Той е предал Исус, но това предателство е било „писано”, предвидено, за да може Божият син да страда на кръста за изкупление на човешките грехове. Какво влага творецът в извечни теми като изкушението, съмнението, грешника, смисъла на кръста?
При кръста съм мислел за това, че въпреки усилията на някой да сплоти хората в една вяра, кръстът може би се явява пак една граница, една гранична среда за обществата в света. И въобще за религията - колко обединява и колко разделя хората. И за още много неща, например съмнението. Ако не се съмняваме, няма да разберем. И какво е истината? Може би точно това съм влагал. И още – за късното завръщане към корените и към близките. Ето завръщането на блудния син, обаче дали то не идва малко късно понякога. Аз това специално в личен план го преживях, когато баща ми си отиде от този свят. И тогава разбрах колко неща не съм му казал, и то хубави. И затова в „Завръщането” (една от творбите на изложбата, б.а.) е празен столът, няма го родителя.
Какво Кирил Матеев обича да казва на своите студенти?
Най-вече съм им казвал и непрекъснато им повтарям, че човек трябва много да желае нещо, за да го постигне. И че когато жертваш нещо в името на мечтите си, рано или късно това ще ти се отплати. Че който е упорит по тоя път, по който е поел да бъде артист, да бъде художник, рано или късно постига това. Винаги им цитирам една китайска поговорка: когато човек направи от хобито си професия, няма да има нито един работен ден в живота си.
Защо за артиста е важно в завършената творба да има известна недоизказаност? Ами защото това е като в любовта, казва той. Ако на някого кажеш директно: „Обичам те”, ще бъде скучно. Но ако му го подскажеш и направиш някакъв жест, това ще бъде приказно. И още нещо – Кирил Матеев мечтае да направи поредица от дървени пластики. Но за това – като му дойде времето.
Ще добавим, че негови творби имат всички значими галерии в страната. Произведения на Кирил Матеев имат частни колекции в редица страни.
Снимки от изложбата: Венета Павлова
