При раждане на дете всеки баща да има право на поне 10 дни еднократен платен отпуск, пише в предложението. Това право вече съществува в България, но не навсякъде в Европа го има. Например Австрия, Германия, Люксембург, Кипър, Чехия и Словакия не предвиждат подобна възможност.
Отпускът за отглеждане на дете да може да се взима до навършване на 12-годишна възраст, иска Брюксел. И майката и бащата да имат право на поне 4 месеца отпуск, без те да могат да се прехвърлят от единия на другия родител. Целта е да се стимулира връщането на жените на трудовия пазар, за сметка на повече отговорности за бащите при отглеждането, обясни комисарят по правосъдието и равенството между половете Вера Йоурова:
Питайте всяка жена как се чувства, когато трябва да прави избор между децата и кариерата си. Тук не става дума само за социална защита, а за икономически загуби от 300 милиарда евро годишно за пазара на труда.
Младите семейства с деца да имат избор на по-гъвкаво работно време и място, предвижда друго предложение. За първи път се иска 5 дни отпуск годишно при грижа за болно дете или друг пряк роднина. През това време работникът трябва да получава заплащане в размер - равен поне на болничните.
Комисията отправя общо 20 принципа за защита правата на работниците, като тема за дебат с правителствата. Идеите са насочени главно за страните от еврозоната, но ако желае България, също може да приложи доброволно някои от тях.
Нашето предложение не е за Европа на 2 скорости, увери комисарят по социалните въпроси Мариан Тейсен, като допълни: Това е императив за еврозоната, но е желателно и за другите държави. Трябва ни повече икономическа съвместимост. Заради разликата в заплатите и социалните помощи хората напускат своите страни, виждаме изтичане на мозъци и това провокира напрежение между страните-членки.
За момента това не са конкретни промени в задължителното законодателство. Първо ще се търси широко съгласие сред правителствата и евродепутатите, преди да им бъдат предложни правни текстове. Според договорите ЕС няма преки правомощия да определя социалната политика на държавите членки и съответно Брюксел има ограничени възможности да ги наказва за нарушения.
