Как се прави успешна кариера в Силициевата долина и как български компании могат да кандидатстват за финансиране на софтуерни проекти? Опитът си споделя един от най-успешните българи в Силициевата долина Богомил Балкански, работещ в компания-лидер в сферата на софтуерните решения за виртуализация. Той участва в Българския център за предприемачество във Варненския свободен университет.
Репортерът Доротея Николова попита Богомил Балкански каква е формулата на успеха!
- Успехът е много различно нещо, в зависимост от това какво човек е избрал като професия. Ако си радиожурналист - успехът е едно нещо, ако си решил да работиш в технологичната индустрия - успех е съвсем различно. Така че не знам дали има рецепта за успех.
- А Вашите цели какви бяха, когато започнахте?
- Как аз се оказах на работа в технологичната индустрия честно казано и до ден днешен е загадка за самия мен, защото навремето в България завърших класическата гимназия и прекарах 5 години в учене на латински и старогръцки.
- Оправяте ли се с тези езици сега?
- Ами, не ме тествайте. От години насам не ми се е налагало много да използвам латински и старогръцки, но как така не се зарових между второто и третото хилядолетие преди новата ера, а някъде се оказах на на работа в Google и до ден днешен по някакъв начин е загадка за самия мене и всъщност не беше едно решение, което взех, а беше така низ от обстоятелства, низ от малки решения, които в един момент ме доведоха в Силициевата долина.
- Тази фамилия – Балкански, помогна ли Ви или Ви попречи?
- Извън България е много интересно, че по никакъв начин никой не свързва в Балкански с Балкански полуостров.
- А с какво?
- С нищо, а освен това Америка е страна, в която хората са много зле с географията и много странно е, че се затрудняват да произнасят Балкански. Това (К) в средата на думата много ги затруднява и повечето хора така се спъват като се опитат да ми прочетат името и обикновено излиза нещо като Балански. От другите именити Балкански, като Мими Балканска или Валя Балканска, не мисля че съм роднина с никой от тях.
- Какво е най-важното качество за един предприемач според Вас?
- Това е може би най разнородната професия, която мога да си представя и затова качествата, които са необходими са много. Но най-важното в един екип е да се съберат хора с точно с различни умения, защото е невъзможно в един човек да се съвместят всички неща, които са необходими на една фирма, за да бъде успешна.
- Това как кореспондира с българския характер, който много обича всичко да прави сам?
- Тази черта на българския характер, че се опитва да прави всичко сам, не е чак толкова лоша специално в предприемачеството, защото често трябва да правиш много неща сам. В крайна сметка ако трябва нещо да се направи, като се огледаш и няма кой друг да го направи, сам трябва да запретнеш ръкави. Така че тази черта всичко да искаш или да можеш сам да си направиш изобщо не само, че не е не е лошо нещо, но бих казал, че това е една от чертите на предприемачите, че те са хора, които не се страхуват да запретнат ръкавите и да се захванат с каквото трябва да се направи.
- Плаши ли ви неуспеха или провала?
- Въпросът е не да не те плаши, въпросът е, въпреки че те плаши, пак да поемеш риска и пак да се опиташ.
