В ранното утро на Гергьовден романтици от цялата страна ще предприемат пътешествие назад във времето, за да се докоснат до красотата на природата и до чистотата на човешката душа. И докато теснолинейката плавно ще се носи от гарата в Септември през тракийското поле, чепинската котловина и полите на Рила, на якорудските поляни домакини ще опъват шатри и ще готвят вкусни трапези за свидни гости.
За втора поредна година хората от Якоруда ще споделят Гергьовден с хора от близо и далеч. Организатор на тази мила среща е гражданското сдружение „За теснолинейката”, което обещава да превърне съвместното празнуване в традиция.
Първият досег с хората по тези краища става още във влака, тъй като българите мохамедани пътуват до мястото на препитанието си и с присъствието си внасят местен колорит. Туристите пък любопитстват как живеят те в планината при положение, че нямат път дотам.
Знаем как е в Родопите – голи ливади и тук-таме колиби, къщички, махали, малки селца, в които живеят няколко десетки души – припомня Кристиан Ваклинов. – Но хората съжителстват мирно, изкарват зимата без ток и благодарение на влака преживяват. Атмосферата, в която се потапяме при срещата си с тях, е от началото на миналия век. Нарамили дисагите, те се препитават от продажбата на домашно прясно мляко. Всеки ден крехки женици пренасят на гърбовете си по 50-60 литра до единствената гара, която обслужва няколко махали и до нея има километри път. Ходят по тъмно в сняг, в слънце и всичко това е изключително вълнуващо за туристите. И макар че хората от Родопите също са граждани на България и на ЕС, разликата между едните и другите е огромна.
Кристиан Ваклинов с трепет си припомня миналогодишния гергьовски събор, когато гости и домакини се събрали на ливадите край река Якорущица и там познати и непознати опитали от вкусния курбан, играли заедно хора, а накрая с прегръдки и сълзи в очите си обещали да се срещнат точно след година.
Местните хора са подготвили скромно, но сърдечно посрещане още от гарата, а след това и на ливадите, където опъват шатри и приготвят храна – разказва още Кристиан Ваклинов. – Те ни казаха да не се притесняваме, ако завали дъжд, тъй като всеки гост ще бъде подслонен. И това е гостоприемен жест, който не срещаме във всекидневието. За жалост, станали сме студени и отдръпнати един от друг, но това не се отнася за Якоруда. Тук хората стоят по прозорците и плачат от радост, че в града им се случва нещо положително, нещо наистина голямо. Така че не е необходимо да направят нещо особено – достатъчно е, че ще ни посрещнат изключително топло, че са готови да ни подслонят при себе си и че ни канят отново и отново да се връщаме.
Когато на миналия 3 март от влака се изсипали над 200 души, възрастен господин възкликнал, че в градчето не били виждали толкова много гости и то от цялата страна. Тогава за първи път се получило онова “заедно”, убеден е Кристиан Ваклинов. Но не заиграването на някои политици с тази дума, а истинската свързаност между човеци, отворили сърцата си за ближния и даващи и приемащи частица топлота.
Снимки: tesnolineikata.com и Якоруда ДНЕС