В Националната художествена галерия може да се види изложбата „Основоположници на българската фотография: Карастояновите". В нея са представени над 300 фотоса на възрожденската фамилия, която документира историята на България в продължение на 100 години. Основни партньори на проекта са Робърт и Нели Гибсън, Държавната агенция архиви, Националната библиотека и Институтът за история при БАН. Кураторът Иво Хаджимишев обяснява защо изложбата е посветена на фамилия Карастоянови:
Действително е необходимо това уточнение. Въпреки че живеем в друга социална система преди Руско-турската война, в повечето големи градове фотографията навлиза. Ако сравните най-ранните фотографии от изложбата с най-добрите образци на американската, английската и френската, от същото време, нашите изображения не отстъпват. Разликата е в това, което запаметяват. При Карастоянови – поборниците за свободата на България. Анастас открива фотографията, благодарение на сънародник – управител в двореца на княз Обренович. Там правят фотоателие, през което минават всичките наши най-свидни хора – Левски, Раковски, личности, свързани с опитите България да се освободи сама и да стане самостоятелна държава. Това е, което ги отличава – през техния обектив и камера минават основните фигури на Българското възраждане.
Съзнателен избор или съдба е фотографията за фамилията?
За първия член от фамилията Карастоянови – Анастас, това е съдба. Той е син на първия книгоиздател в България – Никола Карастоянов от Самоков. Те са печатари и гравьори. Много от първите български книги са излезли от тяхната печатница. Младият Анастас е изпратен от баща си в Белград да купи нов набор букви. Товарът, който е приготвил да се връща в Самоков, се разпилява, защото на площада е имало бунт срещу турския гарнизон. Тогава попада в полезрението на този сънародник, който го посвещава в тайната на фотографията. Като щампар е имал отношение към изображението и композицията. Това му помага да овладее бързо фотографското умение.
Какъв е приносът на фамилия Карастоянови в документирането на историческите събития?
Историците на фотографията признават, че Анастас е направил първите репортажни фотографии на Балканите. Той изнася студийния апарат на площада и снима манифестация, която отбелязва 50-годишнината от Първото сръбско антиотоманско въстание. Следващата му фотография е на Белградската крепост. С нашите дигитални камери не можем да се доберем до атмосферата на фотографията от 1862 г. Когато започва Руско-турската война Анастас и синът му Иван участват в документиране на военните действия. От тези стъклени негативи, нито едно изображение не е известно. По време на англо-американските бомбардировки пада бомба в ателието на Иван и целият архив загива.
Каква е заслугата на Бончо за развитие на кинематографията?
Тези Карастоянови са образовани. Те посещават най-напредничавите учебни заведения в Германия и Франция. И Бончо, и Божидар са имали умението да работят и с кинокамера. Много често, през 40-те години на миналия век, снимат големи събития, като присъединяването на Южна Добруджа към България. Има кинокадри, които се пазят в Националната филмотека. Бончо се включва в няколко опити за игрални филми в България, в края на 30-те години. Работи и по документални филми. Оператор е и на първите игрални филми след 1944 г. в Държавната кинематография. Благодарение на познанията си става преподавател в училище за средни кинематографични кадри. Той е един от пионерите на българската кинематография. Това е фамилия, която има огромен принос в създаването на визуалната историческа памет на България в течение на повече от 100 години.
Какъв е житейският път на Божидар – „художник фотограф“, единственият заснел сватбата на цар Борис и царица Йоана в Асизи?
Неговата съдба е изключително интересна. След 9.09.44 г., докато брат му Бончо снима „Под игото“, „Бъди щастлива, Ани“, Божидар трябва да напусне София, като наказание. Причината е, че преди и по време на Втората световна война, БТА не е имала фотоотдел. Когато България влиза в Тристранния пакт Рим-Берлин-Токио, немската военна пропаганда има нужда да показва успехите. От тяхната информационна агенция изпращат специални негативи, които Божидар обработва в лабораторията си за българската преса.
Иво Хаджимишев допълва, че Божидар има правнучка, която върви по пътя на предците си и в рамките на проекта е заснела документален филм за тях.
Снимките са предоставени от Биляна Карастоянова
