Eмисия новини
от часа
Българско национално радио © 2022 Всички права са запазени

Забравени звезди - баритонът Иван Хр. Попов

Снимка: operasofia.bg
Тази оперна вечер посвещаваме на едно почти напълно забравено име от историята на българския музикален театър - името на баритона Иван Христов Попов, водещ солист на Софийската опера до средата на 60-те години на ХХ век. Безусловно Иван Хр. Попов (както е било прието да го наричат) може да бъде причислен към строителите на българската музика и театър. Великолепен певец и артист, изключително образована и ерудирана личност, дипломиран юрист и полиглот и не на последно място - много добър педагог. С това трябва да запомним Иван Хр. Попов, роден на 10 май 1902 година в Пловдив.

В предаването за него ще говори колегата му проф. Павел Герджиков - още един от водещите баритони на столичния оперен театър, но от следващо поколение. „Баритоновата група винаги е била много силна в Софийската опера във всичките тези години, в които аз съм бил свидетел, зрител и изпълнител. Винаги е имало много изявена и много разнолика група баритони в различен fach: по-лирични, по-драматични, лирико-драматични, комедийни, трагични (не трагични като начин на пеене, а способни да пеят в трагични роли). Иван Христов Попов е бил редовен солист на Софийската опера в годините от 1945, доколкото си спомням, до някъде 1965-1966. Но преди това е бил много изявен като концертен певец. През 1935 година дебютира в операта „Савската царица” от Голдмарк. От 1938 е лектор в Музикалната академия, от 1941- редовен преподавател, бил е и няколко години професор – около 1948. Не знам по какви причини е напуснал Академията и е престанал да бъде педагог там, но през 30-те и 40-те години на ХХ век е концертирал много активно, гостувал е и в Софийската опера... Аз никога не съм бил близък с Иван Хр. Попов, всичките ми впечатления от него са впечатления на зрител-слушател в залата. Гледал съм го в много роли и първата, една от тези, които съм запомнил най-добре е в „Трубадур”. Слушал съм го и като Скарпия в „Тоска”, Пизаро във „Фиделио”, Ескамилио в „Кармен”, Амонасро в „Аида”, като Летящия холандец в едноименната опера. Мисля, че участваше и във „Война и мир” в първата постановка на Софийската опера, Риголето - също. Един от хората, които са оставили ярка диря в историята на софийския оперен театър, той беше от поколението на моя учител Илия Йосифов, на Бръмбаров, на Михаил Люцканов, на Нели Карова, Илка Попова, Сийка Петрова...
Иван Хр. Попов според мен беше лирико-драматичен глас. Не беше подчертано драматичен баритон, но беше много добре учен и много добре си служеше с гласа, много хубаво умееше да го „боядисва”. Бил е много интелигентен човек. Преди да получи музикално образование е завършил Софийския университет със специалност право – през 1925. След това четири години учи в Милано, специализира пеене при педагозите Самарко и Вентура, връща се в България, концертира и чак след това постъпва в Музикалната академия в класа на проф. Мара Маринова-Цибулка. Така че той е един много образован човек - и хуманитарно, и музикално. Знаел е много добре италиански, френски, много добре говоримо немски език и много добре е свирел на пиано... Имал е широки културни интереси, бил е и добър художник. Хобито му е била фотографията и именно това хоби го е свързвало с именития му колега Михаил Попов - бас, също италиански възпитаник. Бил е в много добри взаимоотношения и с Христо Бръмбаров, с когото са учили в Италия. Зная, че е следил всички новости в световния музикален живот и е водил редовна кореспонденция с Джузепе Тадеи, Джино Беки и Рикардо Страчари (учителя на Борис Христов)... На стари години, освен езиците, които е знаел добре - италиански, немски и френски, е започнал да учи арабски! Не зная по какъв повод и защо, но когато спира да пее, започва да учи арабски. Явно е бил и добър педагог, защото негови ученици са например Кирил Кръстев и Лиляна Василева. Освен всичко, той беше и много добър преводач. Когато за първи път правихме в България, в средата на 60-те години „Пепеляшка” на Джоакино Росини, Щърбанов направи много интересен и силен спектакъл. В него участваха Рени Пенкова, Александрина Милчева, Павел Куршумов, Борис Игнатов Христов, моя милост и други колеги. Но преводът от италиански на български език беше направен от Иван Хр. Попов – това го знам от самия Щърбанов. Имаше толкова реплики с прекрасно чувство за хумор. Например моят герой Дандини казваше: „Ще вървим ли, или напротив? ”. Иван Хр. Попов беше превел либретото така, че публиката винаги се смееше на точно намерената дума и израз, които да са подчертана характеристика на персонажа...“
За опероманите - почитатели на добрата стара школа и архивните записи, Иван Хр. Попов е оставил и звукова памет с няколко впечатляващи партии в цялостни регистрации от спектакли на Софийската опера, запазени в Златния Фонд на БНР.
В предаването ще прозвучат фрагменти от записите на:
• „Аида” от 5 март 1959, дирижиран от Асен Найденов с участието на Юлия Винер, Димитър Узунов и Надя Афеян;
• „Летящият холандец” - премиера от 19 юли 1959, дирижирана от Атанас Маргаритов с участието на Радка Конфорти, Любомир Бодуров, Борис Игнатов Христов и Йорданка Димчева;
• „Лучия ди Ламермур” от 20 май 1959, дирижирана от Атанас Маргаритов с участието на Екатерина Апостолова, Иван Арсов, Живко Шарланджиев, Радка Гаева, Павел Манолов и Георги Сапунджиев;
• „Тоска” от 21 май 1954, дирижирана от Атанас Маргаритов с участието на Сийка Петрова и Тодор Мазаров.

събота, 20 май от 20 часа

Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.