Отново едно от най- силните ми преживявания от вчерашния ден беше да чуя как дипломатите от полското посолство у нас рецитират българска поезия. Е, причините за вълнение са много и вероятно са свързани с тръпката да усетиш вниманието към себе си, към езика ти, към културата на народа ти. От друга страна, освен милият поздрав, съвсем по дипломатически тези хора, вероятно, искат да ни внушат и друго като например да не забравяме езика си, историята си и поетите си. Една от „спирките“ в поздрава на полските дипломати бе пред къщата на П. Ю. Яворов на ул. „Раковски“ в София и там, пред паметника на поета, прозвучаха стиховете на едно негово изключително стихотворение, което бях позабравила - „Родина“
Обичам те, родино, и ме трови
поради тебе често ядна скръб,
под гнет стоименен превивам гръб
и влача аз, неволник, твоите окови…
Но що си ти? Земя ли в някои предели?
Пръстта на тоя дол, на оня хълм,
еднакво мъртва в зной, под дъжд и гръм
която днес един – друг утре ще насели?
Къде си ти, къде, родино моя?...
Впрочем, ако не беше този кадър от поздрава на поляците за 24 май едва ли щях да се замисля за това какво става с къщата на този голям български поет.
