2
Прешъс Уилсън даде специално интервю за Радио Варна при последното си гостуване в България. Родената в Ямайка певица беше специален гост на фестивала в Кранево преди дни. Прешъс и бендът й пристигнаха директно от Лондон, за да представят проекта си "Eruption". Всъщност днес певицата държи правата върху името на някогашната група, с която стана известна. Години след разпадането на дискобенда, през 1985-та, Уилсън успява да купи марката и в момента се изявява под името "Eruption" feat. Precious Wilson. "Eruption" е създадена в Лондон през 1974 година от Лесли Джонсън и Грег и Морган Перино..
Първото посещение на знаменитата банда и Прешъс Уилсън в България е през 1979-та. Тогава музикантите са поканени да изнесат рецитал на фестивала "Златния Орфей".
Интервю на Христо Николов
Отново в България след 40 години...
Много съм щастлива, че отново посещавам България и че след 40 години все още съм на сцена. Това е наистина невероятно, защото е трудно за постигане. Имам късмет и се чувствам благодарна. Дори аз самата се изненадвам, че все още продължавам напред. За съжаление не можах да видя нищо от вашата хубава страна, но това е нормално. Знаете ли, хората си казват: „О, ти си артист! Обикаляш света, посещаваш невероятни места!“. Истината обаче е съвсем друга. През повечето време, това което виждаш са летището, хотелът, ресторантът, а после сцената... и отново хотелът и летището.
Спомени за Златния Орфей 1979...
Спомням си, че беше много специално и всички се изненадахме колко горещо е лятото в България. Аз съм от Ямайка и нямам проблем с това, но наистина беше неочаквано, че тук може да е толкова топло. От друга страна - не можехме да повярваме, че хората знаят за нас, че познават нашата музика, защото започнахме от Лондон, а в онези дни, заради бившия Съветски съюз, светът беше много разделен. Да имаш шанса да посетиш страните от изтока беше нещо много специално за нас. Нашите колеги нямаха тази възможност.
Съвременната музика...
Мисля, че е напълно нормално нещата с времето да се променят и развиват. Това е най – забележимо при технологиите в звукозаписа, но и в начина на пеене. Всяко поколение певци има свой начин на изразяване, формира свой собствен стил. Когато бях дете например, музиката, която слушах по отношение на пеенето, беше съвсем различна от моя собствен стил по – късно. Така е и сега –нормално е, съвсем очаквано, и е за добро. Разликата в музиката от онези години и сега е, че липсва душевната близост в мелодията, текста и вокалното изпълнение. Когато слушате музиката на 70 – те, в нея дори и днес откривате запазени чувството, топлината, страстта, човешкото отношение. Но и в съвременната музика, която слушам покрай дъщеря си и нейните приятели, откривам хубави изключения. Например „Happy” на Фарел Уилямс. В тази песен откривам универсалното звучене по отношение на мелодията и ритъма.
За интернет и компютрите, които превзеха живота ни...
Както знаете, днес е напълно нормално да станеш световна суперзвезда, продуцирайки музика от спалнята в дома си. Това е положително, защото веднага можеш да го споделиш с целия свят. Когато ние започвахме, трябваше да работим много упорито, да пътуваме денонощно по магистралите на Германия от една дискотека в друга, от град на град, защото това беше единственият начин хората да разберат за нас. Трябваше да харесат нашата музика, тогава нямаше Интернет, Фейсбук и Туитър. Мисля, че компютрите направиха много за промяната на музиката. В това си има и положителни, и отрицателни страни. В крайна сметка любовта и страстта, които влагаш в това, което правиш, си остават водещи и те не се предават през машините. Това е голямата привилегия на артиста. Защото има възможност да изрази тези чувства от сцената по неповторим начин и да ги предаде на публиката. Това, независимо от развитието на технологиите, може да се случи само при контакт на живо, не става по друг начин. Заради това хората ще продължават да ходят на концерти - за да се срещат със своите любимци лице в лице. Трябва да благодарим на Господ, че все още имаме възможност да го правим.
Какво прави щастлива и какво натъжава Прешъс Уилсън днес?
Това, което ме прави щастлива е, че все още съм отдадена на музиката - моята страст и вдъхновение. Защото влязох в този бизнес направо от училището. Бях едва на 19 – т, нямах никаква професия, не бях се занимавала с нищо... Затова съм щастлива – единственото ми хоби е с мен вече 42 години. Разбира се, че много неща в нашето съвремие ме натъжават. Виждате какво се случва всеки ден, но добрата новина е, че музиката е все така силна, тя е онова уникално нещо, което може да обединява хората. Музиката е универсалният език между всички нас. Затова отново ще кажа - щастлива съм, че съм част от всичко това, от моя житейски път и кариера, от това, че все още се наслаждавам на работата си. Благодаря на всички почитатели на музиката – фенове на Иръпшън за подкрепата. Надявам се да се забавляваме още дълги години.
