Хората в Трънско гласуваха на референдум и ясно си казаха думата - не щат в техния край ни меда, ни жилото на златотърсачи и техни агенти. С това вече трети ден са в устата на коментатори от различен калибър: от президента на държавата до кибиците в кафенетата. Затова аз няма да се изказвам, без да знам цялата истина, само ще споделя с вас някои въпроси, които ме вълнуват.
Очевидно е, че трънчани се боят за здравето, за живота си и за природата на своя край. Никой досега не си е направил труда да им обясни по човешки и не ги е убедил, че добивът на злато е безвреден. Специалистите пазят гордо мълчание и с половин уста повтарят, че няма страшно. А българинът знае друго - от „Не бой се!” най-много ме е страх. Всичко около договора и последствията от него е в мъгла, знаят се само слухове и недомлъвки. Защо?
Не знам какви са причините, но на тъй наречените „крупни инвеститори” напоследък много-много им нямат вяра. Все ще се намери кой да подскаже, че Марица-Изток бълва газове, за които ни застрашават европейски глоби; че в мините в Бобов дол се работи като преди двеста години; че на шивачки в различни краища не се плаща и не ги пускат дори до тоалетната да идат; че фотоволтаиците само вдигат цената на тока, а перките край морето нарушават естествения път на птиците. А в замяна на тези неволи в тези райони нито безработицата е намаляла, нито народът се връща от чужбина, за да заживее по-добре тук. Защо?
