Тези дни вицепремиерът по демографската политика Валери Симеонов заяви, че съвсем скоро ще предложи няколко мерки за стимулиране на раждаемостта. Една от тях предвижда издръжката на третото дете в едно семейство да бъде поета изцяло от държавата. По думите му това е един от начините да се спаси българската националност, която намалявала с бързи темпове. Ще предложим формули за стимулиране на раждаемостта до трето дете. Ще се опитаме да направим третото дете дете на държавата. Това обаче не означава, че ще се подкрепя безконтролното раждане на деца, обясни Симеонов.
Тази идея на вицепремиера събуди у мен два вида чувства. Първото чувство бе чувство на радост. Най-после някой с такъв висок пост в държавата да заяви на всеослушание, че ще се заеме с този болен проблем, свързан със стареенето на нацията ни и с липсата на деца, които да се раждат тук и у нас - си казах. - Най-после. Веднага след първото чувство се появи второто. Него не знам как да определя и това е сигурно защото по-голямата част от живота ми премина във времето на соца и на строежа на по-добро и светло бъдеще. В този смисъл силно бях подразнена от изречението на г-н Симеонов, в което казва, че (цитирам) ще се опитаме да направим третото дете дете на държавата.
