Ако съм тук днес, то е защото не само Бойко Борисов бе първият европейски лидер, когото приех във Франция след избирането ми, но и затова, че е мой приятел. Искам да кажа на г-н министър-председателя, че съм имал възможност да преценя в каква голяма степен той се е ангажирал с пълното участие на България в ЕС, както и във всички проекти на Съюза и във всички решения, които ще се вземат. Това каза президентът на Франция Еманюел Макрон след срещата си с Бойко Борисов.
Двамата лидери са обсъдили образованието, преподаването на френски език, сътрудничеството в икономиката, промишлеността и отбраната. Макрон изрази очакване в следващите седмици да бъдат подписани споразумения, които да доведат до създаване на много работни места в областта на промишлеността.
Също така искам да заявя споделената ни воля за осъществяването на партньорства в рамките на тези споразумения, които ще бъдат подписани така, че да се създадат много работни места в областта на промишлеността. В тази връзка българските министри на отбраната и на икономиката ще отидат в Париж в близките седмици, за да могат да се договорят конкретно с техните колеги.
Двамата политици са постигнали съгласие до края на октомври да има споразумение относно реформата за командированите работници.
Постигаме волята да се ограничим във времето и за една и съща страна, за една и съща работа да се получава една и съща заплата. Когато имаме френски работодатели, които наемат българските работници и им заплащат по български цени във Франция – не, не съм съгласен!
Второто споразумение, което постигнахме, е свързано отново с превръщането на България в именно такъв партньор, какъвто споменах в началото – пълноправен. Аз ще подкрепя волята на министър-председателя Бойко Борисов България да бъде приета в приемната на еврозоната в резултат на положените от нея усилия. Мисля, че това искане е напълно легитимно, за да може да си постигнем конвергенция, сближаване и в областта на икономиката и на финансите в рамките на еврозоната.
Като излезем извън лицемерието, като излезем извън партньорството на думи, аз мисля, че трябва да сложим край на границата, която се поставя между Изтока и Запада, между: "Тези са от еврозоната" и "Онези не са от еврозоната",
...Желанието ми е да продължим започната вече работа в така нареченото "приобщаващо структурирано сътрудничество", по което вече се работи с Германия, така че България да участва като пълноправен член в "Европа на отбраната" и съответно, да се постигне напредък по реформата в областта на миграцията.
Президентът на Франция отчете, че България е изпълнила правилата за шенгенската зона още през 2011 г. и вече е трябвало да бъде неин член. България ще участва разговорите за новите правила за Шенген и когато бъде приета в шенгенското пространство, тя ще бъде член на един нов Шенген, обяви Макрон и изрази надежда до края на годината България да започне да участва във всички инициативи в рамките на ЕС и еврозоната и да е част от вземането на решенията по тези теми.Няма тема, по която да не сме на едно мнение с г-н Радев, и ще се постарая да не ги повтарям, заяви българският премиер Бойко Борисов. Той благодари за подкрепата на френския президент за "приемната на еврозоната" и допълни:
Благодаря за подкрепата за чакалнята на еврозоната, но България и тук е издържала всички стрес тестове на банковата система, заяви Борисов и уточни, че страната ни "си е написала домашното" и не представлява риск за останалите страни в еврозоната. Българският премиер допълни, че е благодарил на френския си колега и за подкрепата на Париж за хъба "Балкан" за договора за добросъседство между България и Македония. Той се обяви и за ясни перспективи за европейската интеграция на Западните Балкани:
На мен много ми се иска, понеже ЕС е едно голямо цяло, да говорим нещо по-конкретно, за да дадем перспектива не само на думи. Президентът Макрон явно иска това, което е говорил в кампанията, да се случи във Франция. Така и ние, като казваме "перспектива за Балканите", трябва да можем да кажем, особено на младото поколение в тези държави, как я виждаме във времето – 2025-а, 2027-а, 2023-та – коя година?! За да им поставим цел на техните политически елити и така, както България преди години намери политическо единодействие, така и техните елити съответно да направят така, че да покрият критериите, но да имаме една горе-долу перспектива.
