Не знам дали си спомняте, по-възрастните сигурно си спомнят какви имена имаха някога селските читалища - „Пробуда”, „Напредък”, „Знание”, „Просвета”, „Светлина”, „Бъдещност”. Тези названия идваха по традиция още от Възраждането.
Селските читалища вече ги няма или почти ги няма, както и селата почти изчезнаха. Впрочем читалищата изчезнаха преди да изчезнат селата, но между едното изчезване и другото мисля, че има връзка.
Когато едно дърво започне да изсъхва откъм корените си, неминуемо ще изсъхне и върхът му.
Неслучайно споменавам корените и върха, защото селските читалища бяха корените на библиотечното дело в България. А върхът? Върхът безспорно е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Но този връх бавно и полека започва да изсъхва.
