Еврото се намира под натиск от продажби за втори пореден ден на търговия, след като в четвъртък ЕЦБ взе решение да удължи с нови 9 месеца (до края на септември 2018 година) действието на програмата за покупки на еврооблигации, известна като "количествени улеснения", макар и намалявайки двойно нейния ежемесечен размер (до 30 млрд. евро от настоящите 60 млрд. евро).
Въпреки че това решение беше очаквано от голяма част от участниците на финансовите пазари, еврото реагира доста негативно най-вече на сигналите от ЕЦБ, че програмата за "количествени улеснения" все още има отворен край и при необходимост може да бъде удължена допълнително. Шефът на банката Марио Драги пък подчерта, че политиката на рекордно ниски лихви ще остане в сила далеч след края на програмата за покупки на активи.
Това накара международните инвеститори да започнат отново да акцентират върху съществените различия между паричните и лихвените политики, провеждани от ЕЦБ и от Федералния резерв на САЩ. Докато ЕЦБ удължи действието на програмата за "количествени улеснения" и през първите девет месеца на следващата година, на заседанието си през септември Фед обяви, че ще започне да редуцира огромният си финансов баланс от над 4 трлн. долара, който беше натрупан в годините след глобалната финансова криза, когато и Централната банка на САЩ осъществяваше покупки на американки държавни облигации и на ипотечно-гарантирани ценни книжа. От друга страна, докато ЕЦБ се ангажира да запази политиката на нулеви лихви далеч след края на програмата за покупки на активи, Фед се очаква да повиши отново основната си лихва на последното за годината заседание през декември.
Именно перспективите за съществени различия в политиките, провеждани от двете водещи централни банки, са в основата на доста рязката обезценка на единната европейска валута от четвъртък насам. В петък еврото се понижава с 0,35% към ново тримесечно дъно от 1,1605 долара (най-ниско ниво от 20-ти юли насам), след като само в рамките на вчерашната търговия единната европейска валута се срина с 1,5%, като е на път да отбележи най-слабата си седмица от четвъртото тримесечие на 2016-а година.
Графика на евро/долар на дневна база
Негативно влияние върху еврото оказва и разширяващият се лихвен спред между 10-годишните държавни облигации на САЩ и Германия, който успява да надмине нивото от 200 базисни пункта (в полза на американските книжа) за пръв път от април насам, когато обаче еврото се търгуваше около 1,1000 долара.
Известен принос за слабостта на единната европейска валута оказва и оставащото в сила напрежение около кризата с Каталуния с оглед на очакваното днес гласуване от Сената на Испания на предложението на премиера Мариано Рахой да бъде активиран член 155 от конституцията на страната, отменящ автономността на богата испанска североизтична провинция.
В същото време щатският долара поскъпва към тримесечен връх и спрямо кошницата от останалите водещи валути, както благодарение на обезценяващото се евро, така и на фона на окуражаващи сигнали, че администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп е все по-близо до това да спечели подкрепа в американския Конгрес за плановете си за данъчни реформи (за съществено съкращаване на данъците). В петък индексът на долара спрямо останалите шест основни валути нараства с 0,34% към 94,92 пункта (най-високо ниво от 20-ти юли насам) и е на път да отбележи седмичен скок от около 1,2% - най-солиден него растеж от декември 2016-а година.
Вниманието на инвеститорите остава насочено и към предстоящата номинация за нов шеф на Федералния резерв, тъй като мандатът на Джанет Йелън изтича през февруари 2018-а година. Очаква се Доналд Тръмп да обяви своя кандидат за наследник на Йелън преди неговото официално пътуване за Азия в началото на ноември. Според повечето информации, за следващ президент на Фед ще бъде номиниран или известният икономист Джон Тейлър, или настоящият член на резерва Джером Пауъл, като и двамата се считат за по-големи поддържници на по-агресивна политика на затягане (нарастване) на лихвите, отколкото Джанет Йелън.
Зелените пари поскъпват с 0,2% към 114,32 йени с поглед към важните бивши върхове от 10-ти май и от 11-ти юли около 114,37/114,48 нивата. Доларът нараства и с 0,5% към 5-месечен връх от 1,0037 швейцарски франка, като това представлява негово първо поскъпване над нивото на паритета от средата на месец май.
Британската лира също се намира под натиск от продажби спрямо зелените пари, понижавайки се с 0,48% към триседмично дъно от 1,3070 долара на фона на продължаващата несигурност относно преговорите за Брекзит.
Дали щатският долар ще задълбочи своя възход, или ще парира част от солидните тазседмични печалби, ще зависи до голяма степен от важните предварителни данни за растежа на американската икономика през третото тримесечие (от 15:30ч. наше време). Финансовите пазари очакват забавяне на растежа на БВП на годишна база до 2,5% от 3,1% през второто тримесечие в резултат на краткосрочен негативен ефект от ураганите "Харви" и "Ирма", които удариха щатите Тексас и Флорида в края на лятото и началото на есента.