Знаем от заповедите на ДНСК и на местните администрации, че около 90% от заповедите за събаряне засягат ромските семейства. За съжаление след това няма ясна информация какво става с тези хора. Никой не проследява живота на тези хора, какво се случва с децата... Особено тежък е проблемът при хората, за които това е единствено жилище, защото впоследствие те нямат постоянен адрес, на който да се регистрират, не могат да се издадат лични карти и съответно изпадат от всички държавни системи.
Това е изключително трудоемко и скъпо нещо. Не може неправителствените организации да си го позволят. Трябва да го прави държавата. Съгласете се, при наличието на Национална стратегия за интеграция на ромите, Национален съвет за етнически интеграционни въпроси...
Във всеки един случай, когато се установи дете в риск, дирекциите "Социално подпомагане" работят изключително активно и следят какво се случва със съдбата на това дете, опроверга го Цветелина Герасимова, началник отдел "Координация и взаимодействие с териториалните поделения" в Агенцията за социално подпомагане. АСП предоставя жилища за срок от 3 месеца на нуждаещите и реагира във "всеки един случай, когато има премахване на незаконни постройки", обясни тя. Повечето хора обаче предпочитат да се настанят при близки. Агенцията не поддържа статистика колко лица с премахнати постройки са настанени в общински жилища:
Очакванията на държавата и на обществото са, че хората ще се ангажират сами със своя живот, няма да разчитат постоянно на подкрепата, която държавата може да им гарантира и то в един дългосрочен план. В никакъв случай това не означава, че след този тримесечен период хората са изоставени. Работи се съвместно както с неправителствения сектор, така и с общинските администрации, за да се разреши проблемът им дългосрочно. Например за хората с увреждания, освен краткосрочна услуга, може да се прецени да се предложи дългосрочна такава.
АСП предлага временно настаняване на всички, останали без дом, без значение дали са клошари или хора от съборените гета, и няма обяснение защо процентът на приелите е толкова нисък, допълни Герасимова.
30 ромски семейства от столичния квартал "Орландовци" живеят в палатки без ток и вода, след като жилищата им бяха съборени, разказва репортерът на БНР Спас Крайнин.
Интервютата на Ирина Недева с Огнян Исаев и с Цветелина Герасимова, както и репортажите на Кремена Данева и Спас Крайнин, можете да чуете от звуковия файл.
