Опъваме по една шарена черга ей така, насред делника и работното време, и се настаняваме удобно върху нея, за да съзерцаваме картините на носителя на сребърен медал в Есенния салон на изкуствата в Париж Валентин Дончевски. След като той показа насред френската столица творбите си, създадени от съчетаването на нашите битови тъкани, нареди и изложбата си „Дрънчило“ в Бургас, за да покаже, че българската черга е висш синтез от емоция и история. Чергата е свещен текст, тя е диаграма на нашата съвест и родолюбие. Чергата е пътека и стълба едновременно, крило към небето. А чергилото? То е нейното продължение, то е детето на голямата черга. Дончевски търси живи думи като чергило, дрънчило, хвърля въжен мост от пъстроцветни български черги, който да свърже не само България и Франция. Защото чергата е дискета на миналото, настоящето и бъдещето на народа, и същевременно плат, който е поглъщал стъпките на десетки поколения. Тя е едновременно прагматична и космическа вещ. Ивиците в нея не са случайни. Това са периоди от развитието на цивилизацията. Ей затова е толкова вървежна по световните форуми. Още в началото на кариерата си гостуващият художник следва кредото чрез националния фолклор да достигне до космическия, до общовалидния език.
