Перспективата ЕС и НАТО за Македония е изключително важна, заяви премиерът на България Бойко Борисов
Обобщение
Ситуацията на Балканите е приоритет, готови сме да работим с България. Това заяви председателят на Европейския парламент Антонио Таяни при посещението си в София. А след съвместното заседание на българското и македонското правителства в град Струмица преди дни, министър председателят Бойко Борисов подчерта:
И това, което заявих на колегите - и на Жан-Клод Юнкер, и на Таяни е, че това не е рисково за ЕС. Знаете, че страховете на Европа са заради многото проблеми, които си имаме. Всяко ново присъединяване води и до допълнителни проблеми. Това, което ние предлагаме, е една много видима стъпка за хората на Балканите. Че Европа е с нас, че Европа мисли за този регион. Аз мисля, че вече и колегите са убедени, че Балканите са едно прекрасно място с прекрасни народи и трябва да се възползваме от това. Аз мисля, че перспективата ЕС и НАТО за Македония е изключително важна, Това, разбира се, е ваш избор, по който вие вървите. Ако имате нужда – ние винаги сме насреща. Трябва да има пътища, ж.п линии, пристанища – това е бъдещето на Балканите. И когато се слагат пари в строежи, не се правят войни.
Темата коментира и българският евродепутат Андрей Ковачев, член на Бюро на Европейския парламент и на Комисията по външни работи, заместник – председател на Делегацията в Съвместния парламентарен комитет ЕС-Бивша югославска република Македония:
Регионът принадлежи към Европейския континент. Той не може да остане черна дупка, която да е извор на нестабилност, на корупция, престъпност, на интересите на други трети страни, било то Русия, Саудитска Арабия или Турция, които да се опитват да увеличават своето влияние, ако ЕС отсъства там. В наш общ интерес е да засилим присъствието на ЕС, да вдъхнем надежда на гражданите на тези страни, че когато покрият критериите ще бъдат част от ЕС. Увеличаване на европейското присъствие с повече европейски средства, проекти и инфраструктура, намаляване на роуминг таксите, възможност за младите хора, на студентите да участват, например в „Еразъм“ програмите на ЕС.ЗА ОТНОШЕНИЯТА С РУСИЯ
"ЕС - Русия - одит на силата". Така е озаглавена актуална публикация на Европейския съвет за външна политика, която търси отговори на въпроса какви промени са настъпили в отношенията между ЕС и Русия през последните 10 години, засягайки и темата за хибридната война. Автор на изследването е Кадри Лийк, старши анализатор в съвета, специализирала в отношенията между Москва и Запада.
За разлика отпреди 10 години, когато имаше страни-членки на ЕС, които смятаха, че в Русия протича процес на модернизация и демократизация, то сега в Европа няма разделение по този въпрос. Всички европейски държави класифицират Русия като недемократична страна и я възприемат като предизвикателство, като проблем, с който трябва да се справят. На ниво европейска политика спрямо Русия, когато става дума за санкции, има единно мнение по този въпрос. Макар страните-членки да са наясно, че те имат ограничено действие в една усложнена ситуация, факт е, че ги подкрепят.
В дебата по темата в представителството на ЕК се включи и Андрей Ковачев, член на външната комисия в Европейския парламент, който добави, че има движение по линията север-юг, по която до момента е имало нюанс в отношение на Русия, а причината е - казусът "Каталуния".
Има едно леко разделение между Севера и Юга в ЕС, като северните страни са много по-твърди в запазването ни задълбочаването, бих казал, на санкциите. Южните страни са по-колебливи.
ЗА БЕЖАНЦИТЕ И ТУРЦИЯ
Сделката за бежанците между ЕС и Турция работи и от единния европейски бюджет трябва да бъдат отделени още средства, смята еврокомисарят по въпросите на бюджета Гюнтер Йотингер. Сделката беше сключена през 2016-та година и чрез нея Европейският съюз осигури 3 млрд.евро за Турция. Това беше само една от мерките, които съюзът взе за решаването на кризата с мигрантите, чийто пик беше през 2015-та и началото на 2016-та година.
От 2015 година насам сме използвали голям ресурс, за да финансираме проекти, свързани с бежанците. Това се случи благодарение на гъвкавостта на бюджета. Ние оказахме помощ на най-засегнатите страни, каквито са Гърция, Италия и България. Сега е време да постигнем регулярност в системата. В добавка ние инвестирахме три милиарда евро за проекти, които са насочени към живеещите в Турция бежанци. Сега тези пари се използват от турската страна, според споразумението, което има с Европейския съюз. Идва времето, в което трябва да се запитаме дали искаме ново споразумение с Турция. Трябва ли да дадем нови три милиарда евро. Аз лично подкрепям сключването на ново споразумение, заяви Йотингер.
Въпреки, че Унгария е една от държавите, които имат крайна позиция по темата с мигрантите, външният й министър Петер Сиярто е категоричен, че сделката с Турция работи. Според него, на истинските бежанци - тези, които бягат от войната, трябва да се осигури възможност да живеят близо до родината си. По този начин, когато войната приключи, те лесно ще могат да се приберат и да започнат живота си отначало. За всички останали икономически мигранти, не трябва да се правят изключения. Именно затова Петер Сиярто подчерта, че несъгласието е свързано само и единствено с квотната система, а не с инвестициите в това бежанците да бъдат спирани преди да влязат в ЕС.
Миграцията е сред ключовите въпроси, които трябва да бъдат решени, категоричен е и Йотингер. Това ще е и един от ключовите приоритети в следващата многогодишна финансова рамка, която ще бъде представена през май догодина.
