Мнозина помнят още достолепната осанка и мощно музикантско излъчване на цигуларя Иван Пеев - 31 години той беше концертмайстор на СО на БНР, а преди това и концертмайстор на Софийската филхармония, първа цигулка на Фестивалния оркестър на Емил Чакъров. Името му свързваме и с Българско трио за класическа музика, с което концертират в много страни по света, той е основоположникът на специалността „Оркестрови трудности” в ДМА „Проф. Панчо Владигеров” в София. От близо двадесетина години живее в Сингапур, преподава цигулка, свири, до скоро бе концертмайстор на Симфоничния оркестър на Сингапур. По-рядко се връща в България и през лятото на 2017 г. в краткия си престой в София с радост прие поканата да гостува в студиото на програма „Христо Ботев”. Поводът - неговият 75 юбилей. Каква е ролята на концертмайстора и какво вижда той от своята позиция? Италианците по-малко използват термина концертмайстор - казва Иван Пеев - Те наричат тази личност La spalla, рамото на диригента и то е донякъде така. Да бъдеш концертмайстор не е много трудно, но не е и много лесно. Не става дума само за свирене. Да свириш чудесно, това е едно. Другото, което е по-трудното – да намериш контакта с оркестъра. Когато си концертмайстор, някак си поне в България, се включва моментално една негативна реакция: „Е-е, този е вече шеф!”, малко „ръмжене” има. И затова съм се убедил, много важно е да намериш правилния начин на поведение с оркестъра. Никога не съм се отделял от него, винаги съм казвал „Аз не съм избраник, който води оркестъра, давайте да работим заедно”. Когато съм правел групови репетиции, свиря с тях, защото съм виждал някои колеги концертмайстори, които се правят на диригенти. Подготвял съм щрихите, пръстовката, за да им е готово, да им е по-лесно и колегите са го оценявали. Интересни истории от своя живот разказва в предаването Иван Пеев - за пътя си в музиката, за своя професор в Музикалната академия Емил Камиларов, за големите български диригенти, за приключенията на театралната сцена… Любимите записи, които е направил за БНР? - Аз нямам любим запис, както един артист няма любима роля. Всяка пиеса, която започвам да уча в началото е непозната, запознавам се и после се влюбвам. И от там нататък следващата, в която се влюбвам не измества първата. Тежък кръст ли е да се посветиш на музиката? - Не тежи този кръст, ако ти си го избрал. В много случаи кръстът те носи. Не мога да си представя живота без музика, тя е моята работа, тя е моето хоби.
петък, 19 януари от 19.20 часа
