Инсталации на Светлана Мирчева под това название представя от днес, 6 февруари, варненската галерия „Съвременно пространство”. Експозицията ще остане на „Марко Балабанов” 23 до 6 март 2018.
Как изглежда един звук? Появява се идеята, че звукът може да има форма, да бъде преведен на езика на образите, и пак да ни говори.
Какъв звук може да ме разтърси? Идва мисълта за емоцията на звука, мисля си за звук, който може да изпрати въображението надалеч, да го отнесе, да го разтвори.
Може ли формата да се превърне в музика? Простите форми могат да създават ритъм, пулсации, а ярките цветове – да дават усещане за тон. И къде другаде би била разположена формата на звука, ако не във въздуха?
В трите работи има постоянен поток на преминаване и пресичане на полетата на звуковото и визуалното, преминавайки през въображаемото. Звукът се превръща в обект и се отразява обратно в музика, проблясва във въздуха като лека кинетична скулптура, но също може да бъде и чут.
Ангел Симитчиев композира с направените от мен записи и с въображение, сякаш отново връща образа на звука в началната му музикална форма, с хипнотични и космически изменения в състоянието на ума.
А може би точно там, между двата свята на звука и на образа, е мястото на неуловимото?
Светлана Мирчева
В изложбата могат да се видят работите:
Звуков пейзаж, 2016
Отражения на словото в огледалото на звука.
Две двойки думи, изговорени и записани, са превърнати в два паралелни образа-обекта в пространството – “добро утро” и “лека нощ”.
Движеща се гледка, звуков пейзаж.
Паралелни звуци, 2017
Звукът на Виена, трептящ във въздуха.
Виена видяна и чута като тръстика край реката, птица от края на града, ревящ хипопотам и влак, който отпътува.
Работата е създадена в рамките на резидентна програма КултурКонтакт Австрия 2017.
Звуци от море, сърце и слънце, 2018
Море от светлини и звуци в пулса на земя, човек и космос.
Композитор и в трите работи е Ангел Симитчиев.
Изложбата се осъществява с подкрепата на наградата „Гауденц Б. Руф”.
Светлана Вълкова разговаря със Светлана Мирчева, а Мартин Николов - с Ангел Симитчиев:
