Всяка година последната сряда от февруари се отбелязва като „Световен ден против тормоза в училище“, известен и като „Ден на розовата фланелка“.
За първи път „Денят на розовата фланелка“ е проведен в Канада през 2007 г., като протест, организиран от двама ученици – Дейвид Шепърд и Травис Прайс, които се обличат в розово, за да изразят своята позиция и неприемане на тормоза в училище. В България идеята за розовата фланелка набира популярност сравнително от скоро, като в кампанията миналата година участие взеха близо две трети от училищата в страната. Наблюденията показват, че около една четвърт от българските деца са засегнати от различни прояви на най-разпространения начин за тормоз – в кибер пространството. Тазгодишната кампания е насочена към това и обхваща дори киберзависимостите, които са често срещани сред непълнолетните. Събития в днешния ден се организират с помощта на различни неправителствени организации за социални услуги за деца, центрове за застъпничество и подкрепа. Изработват се стенвестници, много популярни са и тематичните флашмоб в училищните дворове, които се заснемат отвисоко. Кампанията в Шумен например преминава под мотото ”Добротата няма нужда от филтри!”. „Много е важно това събитие да се прави от деца за деца, а възрастните да осигуряват само логистиката“, посочват специалисти.
В училище насилието може единствено да се регистрира. Ние сме като едни фотографи. Децата са равни за нас, но всъщност едно започва да проявява насилие. Затова трябва не само да се спре насилието, а да се търсят неговите корени, казва Йордан Тодоров, ресурсен учител и психолог в обединено училище „Никола Йонков Вапцаров“ в плевенското село Вълчитрън.
В ситуация на насилие има три роли на поведение: насилник, жертва, и защитник. Според психолога, насилието може да бъде провокирано от комплекси на самия човек. Другата причина за това може да е копиране на поведението вкъщи. Защото семейната среда по никакъв начин не може да бъде изключена като основен фактор във възпитанието. А жертвата провокира най-често със своето различие, коментира Тодоров.
Според МОН през учебната 2016-2017 г. случаите на агресия в училище са 4711. През изминалата година експертите на ведомството изготвиха междуинституционален план за действие за превенция на агресията и засилване на сигурността в училищата. Йордан Тодоров твърди, че превенцията става много трудна, защото училището може да реагира едва след като агресията се е случила. Според психолога, много е важно в ролята на защитник да се включват самите деца.
Защитникът, това е дете, което има много стабилна и здрава ценностна система. Дете, което има много добър възпитателен родителски модел на подражание. Върху подрастващите най-голямо влияние оказва ролята на защитника. Защото самите деца, чрез тази роля, стават един социален и възпитателен коректив на поведението в училището като цяло. Те самите се превръщат в пример – какво трябва да се прави, когато станем свидетели на насилие.
Според Йордан Тодоров най-важното, което трябва на едно дето, за да расте то здраво- психически и физически, е спокойствието:
За психиката на едно дете най-важното е спокойствието. То идва от добрата среда в училище и добрата среда вкъщи. Само в условие на спокойствие детето може да се развива и усилията му да бъдат насочени към учебен материал, към развитие на заложбите. Защото всеки един от нас е носител на някакви положителни силни страни.
Снимки: БГНЕС
