На 3 март България отбелязва своя национален празник – Ден на освобождението от властта на Османската империя. То идва в резултат на Руско-турската Освободителна война 1877-78 г. На 3 март в Сан Стефано, близо до Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и Османската империя, с който се поставя началото на свободна България.
Как се стига до свободата на българите? Кулминация на българското освободително движение е Априлското въстание от 1876 г. То е потушено, но „българският въпрос” е вече поставен пред света. В защита на българите се изказват много видни европейци: политици като Уилям Гладстон и Ото фон Бисмарк, велики творци като Виктор Юго, Достоевски, Оскар Уайлд, учени като Дарвин и Менделеев. Свободният печат успява да преобърне общественото мнение дори в страни, склонни да поддържат Османската империя поради своите геополитически интереси. Особено големи са заслугите на американския журналист Дженюариъс Макгахан, който пише за британския вестник„Дейли нюз“ и американския „Ню Йорк Хералд“.
В новата балканска криза Русия вижда възможност да си възвърне позициите в Югоизточна Европа, загубени след неуспешната Кримска война. Руската дипломация провежда сложни преговори с останалите Велики сили, особено с Германия и Австро-Унгария. Осигурен е неутралитетът на Великите сили, с цената на редица компромиси относно бъдещото устройство на Югоизточна Европа. На 24 април 1877 г. Русия обявява война на Османската империя и веднага започна настъпление на Кавказкия фронт. На 27 юни, с десант при Свищов, започват сухопътните операции в днешните български земи.
Модернизираната османска армия е била сериозна военна сила и войната се оказва доста по-дълга, тежка и кървава, отколкото очакват първоначално в Санкт Петербург. Българският народ оказва по много начини огромна помощ за крайната победа. Например българското опълчение, създадено от руското командване, участва в най-важното и съдбоносно сражение – героичната защита на прохода Шипка (наричан български Термопили) в Стара Планина през август 1877. Атаката на Сюлейман паша срещу този проход е била с ключово значение в започналата османска контраофанзива с цел отхвърляне на руската армия отвъд река Дунав и спечелване на войната. Но в тази битка руси и българи печелят историческа победа.
Към края на 1877 г., след друга историческа победа – при Плевен, руското върховно командване решава, че от политическа гледна точка е важно войната да приключи не по-късно от зимата на 1878. С тази цел е планирано общо настъпление към Южна България през Стара Планина, заледена и непристъпна през зимата. Дори германските генерали считали подобна офанзива за невъзможна. Но тя успява с помощта на десетки хиляди българи, които помагат на руската армия в нечовешки трудния преход. Решаващите сражения на юг от Балкана (при София, Шипка-Шейново и Пловдив) водят до пълна военна победа и до мирния договор на 3 март, който обаче е само предварителен (прелиминарен).
Окончателните решения са взети на Берлинския конгрес на Великите сили през юни-юли 1878г. Резултатите от тази международна среща отразяват донякъде компромисите, постигнати още преди войната. Реална независимост получава Княжество България (днешна северна България и областта на София), което все пак формално остава васално на султана. Южна България с център Пловдив става автономна област в Османската империя. Безусловно под властта на султана остават други днешни български земи: Пиринска Македония, Родопите, Странджа, както и населените тогава предимно с българи Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
Оттам нататък създаването на България в днешните й граници е чисто българско дело, резултат на близо 40-годишни борби. Българско дело е и първата демократична Конституция на страната, приета през 1879 г., която поставя началото на България като демократична европейска държава.
