В първия ден на март 2018 година канадското drone doom дуо Nadja се завръща в България по покана на Amek Collective. Четири години и може би осем издания ни делят от препълнения клуб, който тогава (през 2014 година с участието и на „Аларма“) посрещна Ейдън Бейкър (китари) и Леа Букареф (бас). Докато стискаме палци любовта на България към творчеството на канадските артисти да не е утихнала, а напротив, да се е задълбочила, четем за по-интересното покрай тях в кратко интервю със самия основател на групата Ейдън Бейкър.
Какво се промени за Ейдън Бейкър и Леа Букареф от 2014 г. досега?
Със сигурност намалихме скоростта, с която издаваме нова музика. Мисля, че и стилът ни еволюира. Започнахме все повече да изследваме по-сложни ритмични структури и така се отдалечихме от по-праволинейните дуум-бийтове и минимализма в по-ранните ни издания.
А какво остана непроменено?
Все още свирим много концерти, така че това със сигурност е същото. Атмосферичната и текстурална природа на нашия звук също не са се изменили много, въпреки, че сега доста повече експериментираме с ритъм.
Когато дойдохте в София за пръв път, тъкмо бяхте издали един от най-смелите си експерименти – албума Cystema Solari с италианския хип хоп артист Уоки Токи. Как беше приет той?
Cystema Solari е доста противоречив албум сред публиката на Nadja и сред тази на Уоки Токи. Много от нашите слушатели не харесаха неговото участие в албума и обратнотото – неговите фенове не харесаха нас. Определени хора наистина го харесаха, докато други откровено го мразеха. Такива по средата почти нямаше, беше си албум на крайностите. За нас беше доста ценно преживяване. Изсвирихме го на живо няколко пъти. И с концертите беше същото – хората или ги мразеха, или ги обожаваха.
Последното ви издание е Stripped. В него сте събрали акустични версии на някои от най-знаковите парчета на Nadja. Колко по-различно е да свириш и преживяваш музиката си без знаковата за Nadja стена от звук?
За момента не сме свирили нито една от тези песни на живо. Не съм сигурен, че и някога ще го направим. Според мен ще е трудно да ги изпълняваме, без тази мощ, както казваш ти, тази стена от звук, с която сме свикнали да работим на сцената.
За пръв път дойдохте в София точно след албумите Queller и Flipper – два от най-впечтляващите ви записи, които в същото време са доста различни един от друг. Сега актуални са The Stone Is Not Hit By The Sun, Nor Carved With A Knife и 41-минутнияt звяр Sy – отново две доста различни плочи. Какво сте подготвили за сета си в София и колко дълбоко ще ни потопите в огромната си дискография?
Досега не сме свирили нищо от The Stone Is Not Hit By The Sun. Все още не знаем как бихме могли да пресъздадем песните от него на живо. Понякога ни е трудно да вземем музика, която е работела толкова добре в студиото и да я представим на концерт. От друга страна Sv сме го свирили вече доста пъти. Тази гигантска песен обаче е доста трудна за възпроизвеждане на живо, защото доста зависи от акустиката и озвучаването, с което разполага мястото, на което трябва да свирим... Все още не сме сигурни какъв ще е сетът ни в София този път. Напоследък често се връщаме към Flowers Оf Flesh, защото миналата година албумът ни “ Touched навърши десет години. Напоследък свирим и Absorbed In You от The Bungled & The Botched.
Какво е следващото предизвикателство пред Nadja?
Току що приключихме работата по следващия си албум, който ще се казва Sonnborner и ще бъде издаден от нашия лейбъл Broken Spine през септември. Разбира се, предстоят ни много турнета с концерти в Европа, Канада и по-късно през годината в Япония.
Освен музиката, какво друго може да сме пропуснали покрай вас?
През последните години работех по доста проекти, свързани с писане, включително книгата ми Passing Through, която излезе през 2014 г. за издателството Wounded Wolf Press. Леа наскоро започна нов бизнес с японска ръчно-правена хартия. Тя я използва и в собствените си проекти, свързани с книговезане и визуални изкуства.
*Концертът е довечера от 21:00ч. в клуб Live & Loud с участието на българските проекти Leaver и Shrine.