В навечерието на 140-годишнината от Освобождението на България Българският червен кръст и Националната гвардейска част организираха поклонение пред Докторския паметник в София. Паметникът се намира в сърцето на града, в градината зад Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Той е посветен на загиналите медици в Руско-турската война от 1877-1878 година. Проектът на монумента е дело на руския архитект Антоний Томишко. Така нареченият от нашия народ „Докторски паметник” е издигнат с дарения в периода 1883-1884 година. Представлява пресечена четиристенна пирамида върху обширен постамент, увенчана на върха с полиран гранитен саркофаг с релефни кръстове, изработени от италианския каменоделец Фарабоско. На четирите страни на саркофага са изписани имената на сраженията, където са загинали най-много медици: Плевен, Шипка, Пловдив и Мечка. Под саркофага, на изпъкналите камъни, изграждащи пирамидата, са издълбани имената на лекари, фелдшери, самарянки и санитари, като сред тях има и един българин – лекарят на българското опълчение д-р Константин Везенков. В основата на пирамидата е поставен надпис: „Медицинскимъ чинамъ погибшимъ в Турецкую войну 1877 – 1878”.
Официалната церемония е скромен акт на благодарност и признателност към подвига и паметта на загиналите за българското освобождение медици. Поклонението започна с панихида, отслужена от свещеници от българската и руската православни църкви.
Гвардейският представителен духов оркестър и Националната гвардейска част отдадоха военни почести и застанаха на почетен караул пред паметника на героите, които със своята хуманна дейност по време на войната създадоха условията за възникването на Червения кръст в България. По време на церемонията председателят на БЧК акад. Христо Григоров отбеляза:
Ваши превъзходителства, драги приятели, стоим пред паметник – символ на любовта и благодарността на българския народ към всички тези, които си дадоха живота за освобождението на България – медицински чинове – руснаци, румънци, украинци, поляци, беларуси. Паметникът е изграден през 1884г., Българският червен кръст го освети, съгласно каноните на православието през 1993 г. От тогава до днес, всяка година сме тук заедно, за да кажем едно голямо „Благодаря!”. Този паметник има и друг потенциал. Той трябва да носи в себе си послание и към младите хора, които утре ще поемат нашата държава и ще продължат в бъдещето, а именно да бъдат добри, да бъдат милосърдни и да уважават своята история. Да сведем глави и да отдадем почит към тези герои, които дадоха живота си за България. Вечна памет!
На поклонението присъстваха дипломати, политици и много граждани, за да засвидетелстват своята признателност и да положат цвете пред паметника на загиналите медици.
