„В операта исках да видя миналото на своя народ от съвременни позиции, да разкрия правото на един живот, пълен с мъдрост, опит и вяра в бъдещето... Противопоставих светлия образ на резбаря Ангел срещу образа на Георги Грозника. Помъчих се да отправя укор към тогавашните тъмни сили, които сечаха ръцете на напредничавия човек у нас. С историческия сюжет разрешавах съвременни задачи.“
Това казва Любомир Пипков за операта си „Янините девет братя".
Когато е на 24 години, композиторът прочита разказ на Никола Веселинов, написан по народните балади „Песен за Георги Грозника“ и „Яна жали девет братя“, и веднага у него се заражда желание да напише опера по този сюжет. Тъй като Веселинов е много зает в този период, Пипков започва работа по либретото сам. Междувременно завършва следването си в „Екол нормал“ в Париж и постъпва на работа в Софийската народна опера. Създава и няколко големи произведения, между които Соната за цигулка и пиано, Клавирно трио, поемата за хор и оркестър „Сватба“.
Операта „Янините девет братя“ е завършена в началото на 1937 г. и премиерата е няколко месеца по-късно – на 19 октомври. Диригент е Асен Найденов, режисьор е Хрисан Цанков, а художник – Пенчо Георгиев. Втората постановка е след повече от 20 години, през 1961 г., дело на Петър Щърбанов, диригента Константин Илиев и художниците Никола Тузсузов и Нева Тузсузова. Следва и представление в Стара Загора с режисьор Румен Нейков, диригент Димитър Димитров и художник Иван Йорданов.
Последната постановка е на акад. Карталов от 1984 г. в Русенската опера, където дирижира Веселин Байчев. Сега режисьорът търси нов прочит. Повече за концепцията и идеите му можете да чуете в звуковия файл.
