Директно от Русе – концерт от програмата на Международния фестивал „Мартенски музикални дни - 2018“.
Свири Клавирно трио в състав: Андрю Маринър – кларинет, Софи Дартигалонг – фагот, Мария Принц – пиано.
В програмата:
творби от Франсис Пуленк, Феликс Менделсон, Симеон Пиронков, Камий Сен-Санс, Михаил Глинка.
Андрю Маринър е водач на кларинетите в Лондонския симфоничен оркестър от 1986 година, когато наследява покойния Джак Браймър.
По време на оркестрова си кариера се изявява на международната сцена както като солист и камерен изпълнител, така и като преподавате. За пръв път свири с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Серджиу Челибидаке като гост-водач на кларинетите по време на турнето на оркестъра през 1983 година. По-късно става водач на кларинетите на Academy of St. Martin in the Fields, позиция, на която свири до 2008 година, паралелно с ангажимента си към Лондонския симфоничен оркестър.
Като солист често свири на сцените на Barbican Hall и Royal Festival Hall. Преподавателската и изпълнителската му кариера добиват световен мащаб от Европа до Америките, Азия и Австралия.
По време на музикалната си кариера, свири с камерни ансамбли от цял свят, между които струнните квартети: Chilingirian, Линдзи, Endellion, Москва, Варшава, Орландо, Saccone и Belcea, както и в състава на камерния ансамбъл на Лондонския симфоничен оркестър. Свирил е с едни от най-изявените камерни изпълнители, сред които Алфред Брендел, Андре Превин, Андраш Шиф, Лин Харъл, Стивън Исерлис, Еманюел Акс, Елен Гримо, Силвия Макнайър и Едита Груберова, а на по-късен етап с Владо Перлмутер и Джордж Малкълм.
Софи Дартигалонг e родена през 1991 година, започва музикалното си образование с китара и кларинет. През 2003 година се захваща с фагот.
Учи в Националната музикална и танцова консерватория в Лион в класа по фагот на Карло Коломбо и Жан Пиньоли. През 2011 година постъпва в Академията Караян на Берлинската филхармония, където неин учител е Д. Дамиано.
През 2012 година печели прослушването за соло контрафагот и става член на Берлинката филхармония. През 2015 година е назначена за соло фаготист на Виенската държавна опера като наследява Михаел Верба.
По време на своето обучение Софи участва в голям брой конкурси, на които печели множество международни награди, включително Втора награда и Награда на публиката (при неприсъдена Първа награда) на Международния конкурс на ARD в Мюнхен през септември 2013 година. През 2015 година печели престижния Beethoven Ring в Бон.
Като солист свири със Симфоничния оркестър на Баварското радио (концерт от Жоливе), с Мюнхенския камерен оркестър (концерт от Вивалди), с Филхармонията на Югозападна Германия (концерт от Моцарт), с Виенския камерен оркестър (концерт от Щраус), с оркестър SWR – Щутгард (концерт от Хумел) и други.
Мария Принц е родена в София. Дъщеря е на големия български композитор и диригент Константин Илиев. Завършва Висшето училище за музика Ханс Айслер – Берлин в класа на проф. Рудолф Дункел. Специализира при Йорг Демус във Виена и Ивон Лефебюр в Париж. Педагогическата си дейност започва в Цюрих, а от 1987 е преподавател в Университета за музика и изпълнителски изкуства във Виена. Води майсторски класове в Залцбург, Япония, САЩ и България.
Мария Принц свири с водещи оркестри из цяла Европа, има изпълнения с Виенската филхармония и партнира с прочути диригенти като Рикардо Мути на Залцбургския фестивал, Сейджи Озава във Виена и Невил Маринър.
Изнася рецитали в САЩ, Европа и Япония. Нейните изяви в жанра на камерната музика включват многобройни изпълнения с членове на Виенската филхармония.
Мария Принц работи по големи проекти за концерти и записи с известния френски флейтист Патрик Галоа, сред които концерти в Weill Hall/Carnegie Hall в Ню Йорк, Purcell Room/Queen Elizabeth Hall в Лондон и Международната академия Киджана в Сиена. Техният албум за Naxos със сонати за цигулка от Моцарт, аранжирани за флейта от Патрик Галоа, е признат от пресата за албум с „неустоимо обаяние“. Втори албум за Naxos с вариации оп.105 и оп.107 от Лудвиг ван Бетховен, излязъл през септември 2015 година предизвиква коментар от „Грамола“ :“Двама музиканти на световно равнище!“