Дебютът на Караян е на 17 декември 1928 г. с концерт на студенти от класа по дирижиране на Вундерер. Само месец по-късно, на 22 януари 1929 г., идва и официалната премиера на диригента с оркестъра на Моцартеума, която води до предложение от директора на Градския театър в Улм и скоро Караян вече е главен диригент там до 1934 г. Веднага след това заема същия пост в Аахен, където година по-късно, е назначен и за генерален музикален директор – най-младия на този пост в Германия.
В този доста успешен период Херберт фон Караян поставя началото на голямата си кариера. Дебютира във Виенската и Берлинската филхармония, както и в държавните опери в двата града. През 1938 г., след представление на „Тристан и Изолда” в Берлин, музикалната критика говори за „Чудото Караян”. Малко след това е подписан първият му договор с Дойче Грамофон и реализиран първият запис за компанията. През 1940 г., в Берлин, Караян дирижира операта „Електра” от Рихард Щраус в присъствието на автора.
Година преди да стане главен диригент на Виенския симфоничен оркестър, е и първата му среща с хора на виенското Общество на приятелите на музиката. На следващата година той вече е негов художествен директор, а на по-следващата е назначен пожизнено на тази длъжност.
Преломният момент в живота и кариерата на Херберт фон Караян идва през 1955 г. – той наследява легендата Вилхелм Фуртвенглер като главен диригент на Берлинската филхармония. И отново година по-късно вече длъжността му е пожизнена.
В края на 1956 г. Караян е назначен за художествен директор на Виенската държавна опера. Осемте години и 236-те спектакъла, които дирижира на този пост се смятат за златна епоха в историята й. Въпреки че като диригент Караян печели овации, неговите реформи като директор не се приемат еднозначно. Основният проблем са многобройните гостувания на италиански певци, които Караян урежда благодарение на договора си с Миланската Скала за обмен на артисти. Това обаче довежда до изпълняването на оперите на Верди и Пучини на оригинален език, а не на немски, както е било обичайно по онова време. Поставя „Бохеми” на Пучини с Мирела Френи и Джани Раймонди, „Трубадур” на Верди с Франко Корели, Еторе Бастианини, Джулиета Симионато и Леонтин Прайс. Освен италианската опера важна част от репертоара му е Рихар Вагнер – „Нюрнбергските майстори певци”, „Танхойзер”, „Тристан и Изолда”, тетралогията „Пръстенът на Нибелунгите” – той работи по тях не само като диригент, но и като режисьор.
През своята 60-годишна кариера – от дебюта му на 22 януари 1929 г. в Залцбург до последния му концерт на 23 април 1989 г. пак там – Херберт фон Караян се изкачва на подиума в концертни зали и оперни театри по целия свят около 3300 пъти!
Караян посвещава 51 години на звукозаписа. За това време е осъществил над 900 официални регистрации. Той винаги се е вълнувал от най-новите аудио и видео технологии. Голяма част от репертоара му се състои от многократно записвани произведения през различни години, следвайки развитието на техниката. Интересно е, че Караян е един от двигателите за въвеждането на компактдиска в звукозаписа, което действително прави революция. На 15 април 1981 г. този толкова популярен днес носител е представен на широката публика за първи път. Това става на пресконференция по време на Великденския фестивал в Залцбург от президента на SONY - Акио Морита, и самия Караян, който предната година прави първия си дигитален запис – операта “Вълшебната флейта” от Моцарт.
Караян е един от малкото диригенти с подчертано отношение към визуалната част на оперния спектакъл. Той неведнъж е поставял оперни представления и като режисьор. Разбира се бързо се изкушава и започва да прави и видео записи. Още през 1965 г. започва производството на редица филмирани концерти и опери за фирмата Unitel. Самият той е режисьор на някои от заглавията, а в някои от филмите е и статист. Във филмовата версия на “Кармен” той играе контрабандист, а в “Палячи” с Райна Кабаиванска е част от публиката на разигралата се Комедия дел‘арте.
Дългата поредица от видео записи е ценен опит в киното за Караян. През тези години той има възможност да работи с велики хора от света на Седмото изкуство, като Франко Дзефирели – режисьорът с огромен принос във филмирането на опери.
През втората половина на 60-те години Караян работи и с един от майсторите на Film noir, френския режисьор Анри-Жорж Клузо. Двамата създават поредица от филмирани концерти и включват репетиции, беседи със студенти и интервюта. Продукцията е предзначена за телевизионни серии под името „Изкуството да дирижираш”. Поредицата е трябвало да се състои от 13 епизода, но за съжаление са заснети само пет. Сред тях обаче са Петият концерт за цигулка и оркестър на Моцарт с Йехуди Менухин и Виенските симфоници от 1965 г., Пета симфония на Бетовен и Девета на Дворжак с Берлинската филхармония, заснети през 1966 г. и Вердиевият Реквием с оркестъра и хора на Миланската Скала и солистите Леонтин Прайс, Фиоренца Косото, Лучано Павароти и Николай Гяуров, заснет в Милано през 1967 г.
В тези години Караян работи със сценичния дизайнер Гюнтер Шнайдер-Симсен, който от 1962 г. е негов консултант по всякакви въпроси относно сценичния дизайн и оператора Енрст Вилд, който работи в тясно сътрудничество с маестрото от 1967 г.
Херберт фон Караян оставя своя отпечатък и в България. В продължение на десетилетия той работи със световноизвестните ни певци Николай Гяуров, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова и, разбира се, една от големите му музи – Анна-Томова Синтова. Осъществява блестящи постановки и концерти с хора на Софийската опера. Работил е и с Борис Христов, Люба Велич, Елена Николай, Димитър Узунов. Незабравимият музикант Емил Чакъров е бил негов асистент.
На 8 април ще чуете записи на „Коронационна меса” в До мажор от Волфганг Амадеус Моцарт. Караян дирижира Берлинската филхармония, Виенското певческо дружество и солистите Анна Томова-Синтова, Агнес Балтса, Крен Вернер и Жозе Ван Дам и запис на „Миса Солемнис” в Ре мажор, опус 123 от Лудвиг ван Бетовен. Изпълняват Елизабет Шварцкопф, Криста Лудвиг, Николай Геда, Никола Закария и хор и оркестър на Лондонската филхармония.
На 15 април „Музикалните вечери” отново ще са посветени на диригента и по-специално на работата му с Берлинските и Виенските симфоници.
