През 2012 година отказва да работи единият му бъбрек. Тогава става ясно че сърцето няма да издържи заради уреждане и влиза в листата на чакащите за сърдечна трансплантация. Георги признава, че тогава не е добър християнин, но отива на църква и се моли.
"Беше на Цветница 2013 година. Отидох на църква в Хасково, в „Света Богородица“. Седнах на един стол. Бях запалил една свещ, държах я в ръка и се разплаках. На ум си казах: „Господи, аз не съм бил добър към теб винаги, но пък винаги съм вярвал, че съществува доброто и много обичам живота, не искам да умра млад“.
Пеев води съпругата си на море в Гърция и там научава, че у нас има донорска ситуация. Тръгва по най-бързия начин за София и на 24 август, на петия рожден ден на своя син, получава новото си сърце - от мюсюлманин. След сърдечната трансплантация идва трансплантацията на бъбрек, за която донор става неговата майка - на 19 февруари 2015 година.
"Майчината любов е нещо неописуемо. Трябва цял живот да съм признателен на хората, които са дарили органите на най-милото си - на своя син, на своя брат, на свой близък. Аз съм много променен човек след трансплантацията! Първата, втората година, докато се възстановявах чисто физически – не, но след това промяната е осезаема. Имам толкова силно чувство за справедливост, че на моменти дори ми пречи. Това чувство за справедливост е изградено точно върху основата на здравословното ми състояние и недопускането да се случват неща, които не са справедливи. Всъщност, аз съм жив, защото е имало едни справедливи хора, които вярват в доброто, а справедливостта.“
Любовта обаче е на първо място, категоричен е Пеев, за когото живота са семейството и близките. Според Георги, в живота му има Божия намеса
Хирургът, който прави моята трансплантация - професор Димитър Петков ми го е казал: „Това е Божа работа, от мен зависи само операторската част. Оттам нататък зависи от Бог и от теб“. Същото го каза и професор Петър Симеонов: „Първо е Бог, после съм аз“.
Пеев в момента е общински съветник. По образование е педагог, но е работил само като журналист. Обича червения цвят. Мрази да наричат хората със заболявания „инвалиди“. Тренира и участва в Европейски състезания за трансплантирани със сърце и бял дроб. През 2016 година печели един златен и три сребърни медала в дисциплината плуване, а участията си спонсорира сам. Сега се готви за игрите в Италия през юни.
"Ако трябва да опиша трансплантацията, тя е Възкресение. Това е един втори живот, който ти е даден благодарение на вярата, че може да се случат нещата, на вярата в доброто. Трансплантацията се случва благодарение на най-високо хуманния човешки акт - дарителството на органи. Дори ако вземеш, чисто библейски, историята за Възкресение Христово, това се случва и при всички нас – трансплантираните, особено сърдечно транспортираните и белодробно трансплантираните."