Грънчарството е един от най-древните занаяти в света. Керамиката е един от най-старите художествени занаяти в българските земи. Глинените изделия служели в сватбените и погребалните ритуали, задоволявали и ежедневните битови нужди. Характерни за троянската керамика са шарките, изобразяващи битови мотиви, елементи на народното облекло и природата. В цветово отношение преобладават меките земни тонове – жълто, зелено, кафяво. През последните години обаче цветовата гама става все по-пъстра, разработват се различните варианти на известната "троянска шарка".
Това разказа за Радио Варна Георги Чакъров, който от почти четвърт век разпространява по цял свят троянската керамика и това го прави повече от горд и щастлив.
- Работя на този пазар ("Чаталджа") от 22 години.
- Какво продавате на варненци и на гостите на града?
- Предимно на българските и чуждестранни туристи, и на гражданите във Варна продавам троянска битова керамика, която се цени много по всички континенти. Имам клиенти, които, като дойде лятото, идват непрекъснато и пазаруват от мен. От Йоханесбург имам клиенти, от Сидни, от Рио де Жанейро и от много други страни - САЩ, Канада... Много добри клиенти са ми тези българи, които са заминали в чужбина.
- Откъде е керамиката, която предлагате?
Има много специалисти в България. В Троян има около 75 фамилни работилници, в които се събират хора от един род и работят. Тези, които са по-работливи от другите - просперират много и изнасят своята продукция за Гърция, Турция, Полша, Русия и за цяла Европа.
- Пазарът за съжаление вече е "залят" от много китайска некачествена стока. Как да разпознаваме качествения български гювеч?
- Качественият български гювеч има трайно оцветяване. Боите, с които се оцветява са силикатни, а китайската керамика се оцветява с книжни ваденки. Те са залепват, пече се при 250 градуса и се получа много интересно оцветяване и така хората лесно се привличат от цветните рисунки. Българската керамика се изпича със силикатните оцветители при 1200 градуса и след хиляди години шарките остават непроменени.
- Какво най-много се купува от Вашето магазинче?
- Дреболии - солнички, купички в различни цветове, чаши, малки чинии, гювечета, кадилници.
- Уникални са. Всяка чиния е различна...
- Точно така е. Всяко нещо за себе си е уникално, понеже се прави на ръка. Това е изключително трудоемък, робски труд.
- Идва Гергьовден, вие сте Георги. Какво слагате на трапезата си, приготвено в троянски гювеч?
- В един троянски гювеч може да се сложи всичко. Слага се в студена фурна и се наглася на температура 120 - 150 градуса за да става бавно изпичането. Колкото повече зеленчуци се слагат, колкото повече лук се слага, защото лукът е майката на всички подправки, става толкова по-хубаво. Сложена от вечерта на по-ниска температура, на сутринта гозбата е сготвена с неповторим аромат и вкус.
- И по-вкусно ли става месото, сготвено в гювеч?
- Най-вкусното месо става в гювеч, защото се задушава. Нито има пържене, нито има варене... и е здравословно.
