Ключови страни членки на Европейския съюз подложиха на остри критики Европейската комисия заради представената днес финансова рамка за първия дългосрочен бюджет на съюза след Брекзит.
Предложеният бюджет за периода 2021-2027 година възлиза на 1 трилион и 279 милиарда евро, което е 1,11 на сто от брутния национален доход на оставащите 27 еврочленки. Брюксел планира намаляване на земеделските субсидии и кохезионните фондове - съответно с 5 и със 7 процента, но предвижда по-големи разходи за цифрова икономика, научни изследвания, отбрана и защита на външните граници.
Холандия, Австрия, Дания и Швеция, чиито вноски в общия бюджет надвишават получаваното от тях, се противопоставят на увеличаването на приноса им към европейската хазна. "Това не е приемливо - по-малък съюз означава по-ниски разходи", заяви холандският премиер Марк Рюте. "Тежки преговори ни предстоят", предупреди австрийският канцлер Себастиан Курц.
Германското правителство обаче нарече проектобюджета "важна първа крачка към реформиран Европейски съюз" и призова всички да поемат своя дял за постигането на тази цел.
Франция, която е най-големият получател на земеделски субсидии, нарече „невъобразимо“ тяхното „драстично, масивно и сляпо орязване“.
Еврокомисията рискува и сблъсък с еврочленките от бившия социалистически блок в Източна Европа с предложение за ограничаване на достъпа до европейско финансиране на онези, които допускат ограничаване на демократичните ценности.
Решения по новия механизъм ще се вземат по предложение на Еврокомисията и ще влизат в сила, освен ако две трети от страните членки не гласуват "против".
Полша реагира изненадващо спокойно на предложението, което би могло да я лиши от милиони евро от Европейския съюз.
"Това предложение само дава посока за бъдещо споразумение, но до такова ще трябва да извървим много дълъг път", заяви заместник-министърът на външните работи на Полша Конрад Шимански.
„Мисля, че днешният ден показа, че никой в Европейската комисия не мисли сериозно за инструменти, които биха ограничили правата на страните членки, включително бюджетните им права, заради политически натиск“, заяви полският дипломат.
Говорител на унгарското правителство пък нарече "просто хипотеза" перспективата която и да било страна членка на Евросъюза да бъде наказвана финансово заради политически спорове с еврокомисията.
Варшава и Будапеща са обект на критики от Брюксел за ограничаване на независимостта на съдебната система и медиите, както и заради отказа им да спазват европравилата по отношение на мигрантите. Срещу Полша Еврокомисията дори е задействала процедура за лишаване на право на глас в Съвета на Евросъюза, но Унгария е готова да наложи вето на такова решение.
Двете страни са сред най-големите нетни получатели на европейски средства.
Дългосрочната бюджетна рамка с новите правила в нея ще стане факт, само ако бъде приета единодушно от Съвета на Евросъюза и подкрепена от Европарламента.
