Преди две седмици, слушатели на програма „Христо Ботев”, по същото време коментирахме министерският проект за нов стандарт за финансово управление. Задължителен за държавните болници. Препоръчителен за общинските. Предположихме, че опитът на принципала да напомни за себе си не само като роднинско-приятелско сдружение ще срещне отпор у практикуващите специалисти. Които не са експерти, завеждащи отдели, обикновени и главни директори, че и по-нагоре, което у нас често практически се приравнява на неуспели професионалисти. Отпорът беше срещнат.
Вместо да търси път за промяна на пътековото здравеопазване, което е основата и за корупцията, и неефективността в бранша, предложителите се опитаха да го затвърдят. По-точно да затвърдят държавните и по презумпция и общински болници като търговски дружества, които трябва да представят годишна бизнес програма. Нелечебни планови, обусловени от регионални, демографски, социални и т.н. фактори, некадрови прогнози, а бизнес план.
Самата сегашна здравна система симулира фиктивни лечебни отчети, ненужни, понякога опасни за пациента интервенции, оскъпени медикаменти, документално номадство на лесно хабилитиращи се специалисти и т.н., и т.н.
