Националният дарителски фонд „13 века България” обяви номинациите и Националната литературна награда за български роман на годината. Церемонията се състоя в Националния дворец на културата.
Председател на журито е известният писател Владимир Зарев. В своето слово той даде висока оценка за развитието на българския роман като наистина епично четиво, със силна сюжетна линия, ярки характери и добре уловени проблеми на епохата, за която се пише:
Епичният жанр, изискващ време, посвещение, владеене на богат език, умение да се разказва интересно и съвсем не на последно място дарба, натрупва сериозен опит и енергия, завладява все по-обширна територия от модерната ни словесност. Романът несъмнено е сред най-увлекателните и търсени четива. Появата на запомнящи се, дори знакови български заглавия, които имат огромен успех в последно време, го доказва – посочи Зарев.
Наградата спечели романът „Хавра” на Захари Карабашлиев. Това е оригинална по форма творба, с две сюжетни линии. Първата се развива в наше време. След години в Америка и поредица от провали един българин се прибира в родния си град за погребението на баща си, загинал при нещастен случай. Краткият престой обаче се превръща в начало на рисковано разследване, което го въвлича в тъмна мрежа от интереси. За своята книга и за проблемите на времето, в което живеем, писателят Захари Карабашлиев посочи:
Това не е роман, който е конформистки, това не е роман, който удовлетворява всички изисквания, това не е роман, който удовлетворява каноните на „правилното” писане. Но това е роман, който съм написал сега, в този момент, и стоя сто процента зад него... Говорим за война – хибридна, топла, студена – не ме интересува. Единствената война, която си заслужава да водим сега, скъпи приятели, е войната срещу невежеството.
Другата сюжетна линия на „Хавра” се развива преди близо век и половина. Това е разказ за съдбовната любов на руска аристократка и американски журналист. Той се е посветил на каузата за освобождение на българския народ от Османската империя. Прототипът е известният американец Дженюариъс Макгахан, който през 1876-78 г. пише разтърсващи репортажи за Априлското въстание на българите и за Руско-турската освободителна война. Умира от тиф, вече след победата, на 9 юни 1878 година в Цариград. Защо писателят се е обърнал към този исторически сюжет? Липсва ли нещо в нашето съвремие – възвишено, достойно, истински красиво? Захари Карабашлиев отговори пред Радио България така:
Липсва ни голямата кауза, за която е много лесно да се бориш, ако я има. Сега я няма. Сега са множество малки каузи. Множество малки неща, които отнемат, пръскат от енергията ни, по една или друга причина, но я няма голямата идея, за която да умреш на барикадите.
Журито е обсъдило 34 романа, като е номинирало 6 творби с разнообразни сюжети. Според председателя Владимир Зарев всяка от тези книги е могла да бъде победител в конкурса. Той сподели, че другата водеща творба при обсъжданията е бил романът „Чамкория” на Милен Русков. Сюжетът на този роман е изцяло исторически. Това е вътрешната война в България през 20-те години на 20-ти век. Времето е изпълнено с преврати, въстания, страшни терористични актове и политически убийства. Според автора, епохата е била заредена с огромна енергия. Борба, в която няма добри и лоши, а благородните намерения често водят до ужасни престъпления.
Сред номинираните книги е и „Невидими” – роман от Наталия Делева. Авторката живее във Великобритания и пише на български. Товае роман за невидимите, за тези, край които понякога твърде нехайно, твърде, ако щете, високомерно на моменти, преминаваме,без да ги забелязваме... А всъщност те са част от нашата социална тъкан – каза журналистът Митко Новков, представяйки книгата.
Съвременна по сюжет е и книгата на Ангел Игов „Фини прахови частици”. Исках да пиша книга, която да е за живота ни тук и сега, за нещата, които ни обграждат, за нещата, които дишаме и буквално, и метафорично – казва авторът.
Сериозен, но със сатирични тонове, е романът „Катафалка, два носорога” от младия писател Петър Крумов. Според автора, в него се разказва за един чиновник от Агенцията по вписванията, но той трудно може да се „впише” в собствения си живот, който се е опитвал да подреди за себе си.
Романът „Пътят към Тива” от Яница Радева е нов прочит на изпълнения със символика древен мит за Едип. Има и „препратка” към връзката между двама души от наши дни, която изтъква образа на Едип като актуален за всяко време и общество.
Снимки: Венета Павлова
