„Пътуването, природата, мълчанието - те ме зареждат. Почти не гледам филми, рядко чета книги, просто имам нужда от тишина, мълчание, от движението, от цвета на сивото и зеленото – на асфалта и на дърветата и тревата, тази цветова комбинация ми действа терапевтично“. Това сподели в предаването „Нощен Хоризонт“ композиторът, поет, актьор и певец Стефан Вълдобрев в навечерието на старта на националното турне „20 години „Към“, на което ще бъде представено ремастерираното издание на култовия албум „Към“, като песните са в „по-съвременен и по-светъл звук, без обаче да бъде премахван духът на времето, в което са написани и записани“. До края на годината Вълдобрев ще има и поредица от концерти - „По-полека Симфони“ заедно с музикантите от Пловдивската опера.
В „Нощен Хоризонт“ Стефан Вълдобрев призна, че през деня минава с широко отворени сетива и пуснати антени, защото „толкова много материали има около нас, че работата на артиста, на твореца, е просто да хване някакъв миг, момент, някаква фраза, две-три думи, изречение“:
„Интуицията ми казва – ето от тези три думи може да се случи нещо по-голямо. Аз имам проста задача – хората да си тръгнат от концертите ни озарени. Свеждам всичко до емоцията“.
За себе си Стефан отбеляза, че по природа е мързелив човек и затова крайните срокове го мотивират, особено когато се струпат ангажименти и към театъра, и към киното, и към музиката. Не рядко е обвързан и с проекти на негови колеги. Най-същественият за него е този с примата на българската музика Лили Иванова:
„Досегът с такъв свръхпрофесионалист и свръхинтуитивен човек те мобилизира. Кара те да си в максимална форма. За мен това е най-искреното нещо, правено за колега“.
За Вълдобрев всеки албум, всеки проект, дори всяка песен е различно произведение от останалите:
„Казвам си, че ще има такава и такава тема и я извеждам докрай. Всеки проект е различен и отмерва времето, в което съм бил“.
Поглеждайки назад и осъзнавайки какъв е сега, Стефан Вълдобрев разкри, че се е научил да се наслаждава повече на момента, докато преди е бил по-препускащ и претупващ нещата, като това всъщност е ярък белег за израстване:
„Даже и да е забързано всичко около нас, трябва да се вкусва момента. По-полека. /…/ Сега усещам повече лекота относно това, което правя, както и по-голяма отговорност. Смисълът обаче във времето се запазва – това е разговорът с хората след концерта, това е, когато видиш в очите им хубава емоция и когато ти разкажат приятна или забавна история, свързана с твоя песен“.
Според Стефан животът тук, у нас, се намира някъде на ръба между реда и хаоса, което за него е много по-естествено и по-човешко състояние:
„Ние сме южни хора, хаосът ни е естествено състояние. Полският букет цветя ми е по-красив от целуфанираните лалета от магазина. В това има някакъв чар и хората все повече го оценяват“.
За обичайните заподозрени, за театъра, за киното и музиката – чуйте интервюто на Виктор Димитров със Стефан Вълдобрев в звуковия файл.