Скъпи сънародници,
На 29 септември 1918 г. разбунтувалите се фронтоваци се сблъскват с проправителствените части край Владая и Княжево.
Едните са отстоявали България по фронтовете на Първата световна война и са въстанали с искане за справедлива република. Другите влизат в бой с убеждението, че бранят българската държавност от войнишки метеж. И от двете страни вярват, че жертват живота си за Родината.
Бунтът е удавен в кръв. Това е датата на големия български разкол, от който ни делят точно сто години. В разни епохи той ще противопоставя републиканци и монархисти, граждани и селяни, леви и десни. Ще отнеме живота на десетки хиляди българи. Ще съсипе много съдби.
Общонародните цели на Възраждането ни донасят свобода, Съединение и възход. Разколът слага край на тази епоха и ще бъде белязан от братоубийства, терор и пилеене на национална енергия. Великите идеали ще бъдат погребани под безизходни спорове. Те определят и съвременния ни политически дебат, в който партийни, лобистки и индивидуални облаги закриват хоризонта на националния интерес.
Група общественици се обърнаха към мен с инициатива за национално единение. Убеден съм, че милиони българи съзнават необходимостта от него. Съзнават, че историята не бива да слугува на политиката. Че наследените обществени разломи трябва да се преодоляват, а не да бъдат употребявани за злободневен политически бизнес. Че ожесточението от миналото, минира пътя към бъдещето.
Наивно е да очакваме, че стогодишният разкол ще приключи днес или скоро. Че ще завърши с победа на някоя от страните на сто и първата или някоя от следващите години. Но моралното и интелектуалното надмогване на разкола е единственият път към успеха.
България избра пътя на европейска демокрация и трябва да гради своето бъдеще около принципите на свободата, законността, справедливостта и уважението към човека.
Единението не закрива политическия дебат, а бди той да се провежда в името на националния интерес, с уважение към чуждото мнение и свободата на словото. Единението не е индулгенция за престъпления, а борба за законност и правосъдие, на които обществото може да разчита. Единението не може да се случи под знамето на никоя идеология, а само и единствено под знака на културата и човеколюбието.
Вярвам, че след години на разделение обществото ни все повече ще осъзнава нуждата от единение. Процесът ще е дълъг, ще срещне съпротивата на сили, които се хранят от разделението. Но, убеден съм: мъдростта ще победи ожесточението.
