Международен екип астрономи установи, че в ранната Вселена – „само“, 2,3 милиарда години след Големия взрив, е съществувала гигантска структура от галактики, кръстена Хиперион, предаде БТА.
Този предшественик на галактичните свръхкупове е най-големият и масивен обект, откриван досега в „детските години“ на Вселената, чието съществуване започва преди 13,7 млрд. години. Смята се, че масата на Хиперион е над 1 000 0000 милиарда пъти по-голяма от тази на слънцето.
В сп. „Астрономия и Астрофизика“ учените поясняват, че за пръв път откриват толкова масивен обект при голямо червено отместване – отместване на спектралните линии към дълговълновата област на спектъра. Астрономите се осланят на червеното отместване, за да установят кога светлината е била излъчена от своя източник. Тъй като Вселената се разширява, колкото по-малко е червеното отместване, толкова по-късно в еволюцията ѝ светлината е била излъчена от източника си.
Намиращият се в съзвездието Сектант Хиперион е открит чрез анализ на огромния обем от данни, получени от спектрограф, използващ комплекса от европейски телескопи в Чили. С негова помощ е създадена триизмерна карта на разпределението на над 10 000 галактики в далечната Вселена.
Хиперион е подобен по големина на близки галактически свръхкупове, но има много по-различна архитектура. Той няма ясно изразен център, в който да е концентрирано вещество, а е съставен от 7 плътни области, свързани с галактични нишки..
Учените смятат, че с годините гравитацията ще стане причина Хиперион да заприлича повече на галактичния свръхкуп Дева, част от който е Млечният път.
