Вълнуващо преживяване очаква софийската публика тази събота. Във втория концерт от юбилейния, 70-ти сезон на Радиооркестъра, ще бъде изпълнен грандиозният „Немски реквием“ на Йоханес Брамс - първото значително произведение, свидетелстващо за настъпващата зрелост на композитора. Участници в събитието са Симфоничният оркестър на БНР, Смесеният хор на БНР (подготвен от Любомира Александрова) и солистите Ралица Ралинова (сопрано) и Кирил Манолов (баритон). Диригент ще бъде Григор Паликаров.
Диалози в паузата: интервю на Светлана Димитрова с Григор Паликаров, Кирил Манолов и Ралица Ралинова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
НЕМСКИЯТ РЕКВИЕМ оп. 55 е най-значимото и голямо произведение за хор на Брамс. Той се ражда дълго – планът за него е обмислян повече от десет години. Мисълта за заупокойна меса, както предполага приятелят и биограф на композитора Макс Калбек, се появява през 1856 и е свързана със смъртта на Роберт Шуман, с когото Брамс е бил приятел през най-тежките му последни години. В продължение на две години – от 1857 до 1859 – композиторът работи над музиката на бъдещата втора част. Тази мрачна сарабанда първоначално е замислена като част от четиричастна симфония в ре минор (творбата по-късно се трансформира в Първия, ре минорен клавирен концерт на Брамс), а през есента на 1861 към замислената траурна кантата са подбрани думи и е създаден хоров вариант. Непосредствен тласък за написването на Немския реквием е смъртта на горещо обичаната майка на композитора през 1865 и още през лятото на следващата година произведението е завършено в общи линии. Брамс работи над реквиема в Мюнхен и в едно планинско селце в Швейцария, близо до Цюрих. Известният музиковед Карл Гайрингер, председател на Виенското общество на Любителите на музиката и изследовател на творчеството на Брамс, предполага, че „Изгледът към великолепната верига от глетчери го е вдъхновил за създаването на 6-та част, а красивото синьо езеро – за идиличната 4-та“. Върху авторския ръкопис има отметка: „Баден-Баден, лятото на 1866 година“.
Премиерата на Немския реквием на Брамс също се проточва в продължение на няколко години. На 1 декември 1867 във Виена са изсвирени първите три части. Подготвени набързо и небрежно, тяхното изпълнение се оказва неудачно. Специално в третата част, всичко е заглушавано от гръмкото тремоло на тимпаните. Това обаче не смущава композитора, и внасяйки някои промени, той започва да чака истинската премиера. Тя е през Страстната седмица, на 10 април 1868, в катедралата в Бремен, и се превръща в истински триумф. На диригентския пулт е самият автор, а в катедралата цари приповдигнато настроение – и публиката, и изпълнителите съзнават, че в момента присъстват на изключително художествено събитие. Вълнението е огромно, сред посетителите има и много музиканти-приятели на Брамс, и още при първите звуци очите им се наливат със сълзи. Невъзмутим остава единствено бащата на композитора, тъй като още от самото начало е бил напълно сигурен в успеха на творбата. Както си спомня впоследствие един от съвременниците, след края на концерта бащата на Брамс лаконично казал: „Мина доста добре“ и смръкнал енфие. Независимо от триумфа обаче, Брамс не смята работата си за свършена. След второто изпълнение през май 1868, той дописва още една част, която става ПЕТА. Лирична, със соло сопрано, тя най-пълно въплъщава настроението на това произведение, което е посветено на майката (показателни са думите на хора: „Както всеки бива утешен от своята майка“). На 18 февруари 1869 Реквиемът е изпълнен в окончателната си редакция и до края на годината звучи в различни градове на Германия най-малко двайсетина пъти.
По своите художествени достойнства Немският реквием на Брамс не отстъпва на аналогичните съчинения на Берлиоз или Верди, но същевременно силно се отличава от тях. Брамс се отказва от каноничния латински текст на заупокойната меса и го заменя с немски. Но работата не е само в текста, различията са много по-дълбоки – в новата трактовка на съдържанието на реквиема. Композиторът не описва ужасите на Страшния съд, не се обръща с молба за покой на починалите – той намира думи за ласка и топлина, които идват от сърцето и отиват към сърцето, за онези, които са изгубили близки („Искам да ви утеша, както утешава майка“ – се пее в хоровия рефрен на петата част). Брамс се стреми да всели в душата на страдащите и нещастните бодрост и надежда. Проникновен лиризъм и епическа мощ – такива са основните сфери на изразност в тази партитура. Частите на творбата са СЕДЕМ: 1. Блажени страдащите 2. Понеже всяка плът е като трева 3. Кажи ми, Господи (със соло баритон) 4. Прекрасни са селенията Ти 5. Сега тъгувайте (със соло сопрано) 6. Тук не е нашето убежище (със соло баритон) 7. Блажени мъртвите
Григор Паликаров е диригент на оркестъра на Класик ФМ и чест гост – диригент на много оркестри и оперни театри в страната, сред които: СО на БНР, Софийска и Плевенска филхармонии, Държавните опери в Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора и др. Специално място в диригентската му кариера заемат многобройните студийни записи с Радиосимфониците, както и участията му в престижни музикални фестивали като „Софийски музикални седмици“, „Мартенски музикални дни“, „Аполония“, „Варненско лято“,„Австрийски музикални седмици“, „Нова българска музика“,и др.
Сопраното Ралица Ралинова е носител на Първи награди от международния фестивал-конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич-Албена, 23-тия национален конкурс „Светослав Обретенов“ – Провадия, Националния конкурс „Дико Илиев“ – Враца, Десетия международен конкурс „Франц Шуберт“ – Русе.
Лауреат е и на Академичния конкурс „Парашкев Хаджиев“ – София, Международния конкурс за камерно пеене „Панчо Владигеров“ – Шумен и на Международния конкурс „Дебют“ - Вайкерсайм (Германия).
Баритонът Кирил Манолов е роден в София. Маестро Рикардо Мути го определя като: „един от най-добрите Фалстаф в света“.
Носител е на множество награди от международни конкурси в София, Виена, Варшава, Барселона и Бреша. Гастролира на сцените на оперите в Берлин, Рим, Лас Палмас, Кьолн, Хановер, Триест, Загреб, Будапеща, Токио и много други.
Концертът се излъчва директно по програма „Христо Ботев“, събота, 27 октомври, 19.30 часа.
Премиерата на Немския реквием на Брамс също се проточва в продължение на няколко години. На 1 декември 1867 във Виена са изсвирени първите три части. Подготвени набързо и небрежно, тяхното изпълнение се оказва неудачно. Специално в третата част, всичко е заглушавано от гръмкото тремоло на тимпаните. Това обаче не смущава композитора, и внасяйки някои промени, той започва да чака истинската премиера. Тя е през Страстната седмица, на 10 април 1868, в катедралата в Бремен, и се превръща в истински триумф. На диригентския пулт е самият автор, а в катедралата цари приповдигнато настроение – и публиката, и изпълнителите съзнават, че в момента присъстват на изключително художествено събитие. Вълнението е огромно, сред посетителите има и много музиканти-приятели на Брамс, и още при първите звуци очите им се наливат със сълзи. Невъзмутим остава единствено бащата на композитора, тъй като още от самото начало е бил напълно сигурен в успеха на творбата. Както си спомня впоследствие един от съвременниците, след края на концерта бащата на Брамс лаконично казал: „Мина доста добре“ и смръкнал енфие. 
Сопраното Ралица Ралинова е носител на Първи награди от международния фестивал-конкурс „Надежди, таланти, майстори“ – Добрич-Албена, 23-тия национален конкурс „Светослав Обретенов“ – Провадия, Националния конкурс „Дико Илиев“ – Враца, Десетия международен конкурс „Франц Шуберт“ – Русе. 
Баритонът Кирил Манолов е роден в София. Маестро Рикардо Мути го определя като: „един от най-добрите Фалстаф в света“. 
