През ранните 90 на XX в. го познавахме от младежката му кариера на „уличен музикант“, както и като част от група „Акага“. От десетилетия известният тромбонист живее и твори във Франция, където има постоянни формации, на които е лидер. Казва, че за него винаги е „особена тръпка“ да изпълнява музиката си в България с български музиканти на фестивални, клубни и концертни изяви у нас. Което и прави – винаги, когато е възможно.
Георги Корназов: Беше вълнуващо преживяване на сцената
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От няколко години активно пиша музика за по-крупни формации – като двете програми „Съзнание“ и „Отражения“, които са сюити за биг бенд и трима солисти – припомня Георги. – Изпълнихме ги с Биг бенда на БНР.
Тази година реших да напиша музика за по-различен ансамбъл. Наричам го medium band, защото нито е малък, нито голям състав – пет духови инструмента, пълна ритмична секция и певица. Това е нов момент в моята творческа биография – за пръв път създавам произведение за такъв състав, както и вокална музика. Оркестрацията е от типа, който прави Гил Евънс в албума Birth of the Cool на Майл Дейвис. Нарекох своя проект „Светлосенки“. Имах удоволствието да го представя в два концерта на българска сцена, при това с някои от най-добрите български музиканти. Сред тях е Росен Захариев – тромпет и флюгелхорн, с него доста сме свирили. За първи път поканих Димитър Льолев – алт саксофон и Арнау Гарофе – тенор саксофон. Не бях работил също с джаз певицата Лили Илиева. Освен че изпълни вокалните епизоди, тя написа част от текстовете, а останалите са дело на Петя Иванова (българка, която живее в Швейцария). Не бях споделял музика и с Александър Логозаров – прекрасен китарист, Борис Таслев – контрабас, Любомир Цанев – пиано. В състава имахме и оркестрант от Софийската филхармония – валдхорниста Красимир Констадинов, а на тубата беше Николай Темнисков.
Всички те са прекрасни музиканти и беше вълнуващо преживяване на сцената. Това е изцяло нова програма, с изключение на две теми, които бях включил в първия си албум, но ми беше интересно как ще прозвучат в различна звукова среда. Както и в предишните проекти, които споменах, музиката тече без прекъсване, едно състояние прелива в друго. Като във филм или театрална пиеса. Като светлосенки…
Георги споделя още, че подготвя осъществяването на този голям проект и във Франция, но засега „Светлосенки“ си остава произведение, изпълнено само на българска сцена.
