Тази вечер е второто представление на „Палячи” – съвместна продукция на Старозагорската опера и цирк „Балкански”. В ролята на Канио гостува Камен Чанев, един от най-забележителните български тенори.
След 25 години на оперната сцена, репертоар от над 30 главни роли и успешни спектакли в най-известните оперни театри по света, Камен Чанев продължава да твърди, че е обикновен човек, който обича работата си и се старае да я върши възможно най-добре. Официалният му дебют е в Софийската опера, в ролята на Риголето от едноименната опера на Верди. След пет сезона става солист на Пражката опера, а две години по-късно се установява във Виена и решава да премине на свободна практика. Роден е в Сливен, където завършва Френската гимназия. Продължава в Националната музикална академия „Панчо Владигеров” – първо в класа на проф. Сима Иванова, а след това – при доц. Констанца Вачкова.
Голяма роля за изграждането ми изигра също „Учебният театър” в Сливен – разказва известният певец. – Заслугата за откриването на този театър беше на г-н Георги Йорданов – за мен той е най-добрият министър на културата, който сме имали. Да пееш на сцена докато се учиш, беше златна възможност. За съжаление сегашните студенти нямат този шанс. Завършвайки Академията, аз имах вече 4-5 големи роли. След това специализирах при Александрина Милчева в Академията „Борис Христов” в Рим. Мисля, че основното, което ме формира като артист, е сцената. Няма български оперен театър, в който да не съм пял в началото на кариерата си – Бургас, Варна и т. н. Още като студент започнах в Русенската опера, където работих под ръководството на известния наш диригент Георги Димитров. Това бяха години, в които трупах опит, репертоар, самочувствие.
„Арена ди Верона”, виенската „Щатсопера”, „Театро Ла Фениче” във Венеция, „Дойче опер” в Берлин, „Театро Лицео” в Барселона… Това са само част от големите оперни театри, с които Камен Чанев е свързал името си. Къде по света се намира любимата му сцена и любимата му публика – ето и отговора му:
Винаги съм казвал, че „Дойче опер” в Берлин е „моят театър”. Може да звучи странно, но там съм се чувствал най-свободно. Както и Teatro dell'Opera в Рим. Преди няколко сезона направих доста роли там. Разбира се и Софийска опера, но това не е необходимо да го казвам, все пак от там започна пътят ми. Случвало се е по света да се срещам на сцената с други български оперни певци – Кирил Манолов, мой голям приятел, Мариана Пенчева и с още много български артисти. Сред композиторите, които предпочитам, е Пучини. Една от любимите ми роли е Де Грийо от „Манон Леско”, може би защото с нея дебютирах в „Щатсопера” във Виена. Смятам, че това е една от „щастливите” ми роли.
Не съм прекъсвал и връзката си със Софийската опера и българските оперни театри. Независимо от ангажиментите си по света, винаги когато съм свободен, идвам и пея в България. Според мен най-добрата публика е тук. Българската публика усеща когато „дадеш от себе си”, когато музицираш вдъхновено. Докато в Германия например може да си направил нещо страхотно, но публиката реагира накрая на представлението. Това някак ощетява изпълнителя, липсата на реакция те кара понякога да се съмняваш в себе си. Трудно се пее пред такава публика. А в България – ако те харесват и пееш добре, е удоволствие да си на сцената.
Мисля, че най-голямата грешка е да си смяташ, че си постигнал някакъв връх. Просто трябва да се забавляваме. И да изпълняваме музиката на композиторите, те са „върховете”. Ние сме само изпълнителите. Тайната е да си истински, да пресъздаваш образите и гениалната музика чрез гласа си. Ние сме посредници между хората и Господ, поне така си мисля. Той показва тази красота чрез нашите гласове.
