Парламентът прие окончателно промените в Закона за личната помощ. Законопроектът е част от пакета законодателство за хората с увреждания. Той бе разработен от екипа на омбудсмана Мая Манолова и подкрепен от парламентарните групи на "БСП за България"и партия "Воля". Законът влиза в сила от 1 януари 2019 година. За следващата година социалното министерство ще разполага 437 милиона лева за политики в помощ на хората с увреждания.
Дебатът беше емоционален и отново политизира темата в пленарната зала. Правителството подхожда отговорно за политиките за хората с увреждания, каза депутатът от ГЕРБ и заместник-председател на социалната комисия Светлана Ангелова:
"Това го доказахме, но вие, колеги отляво, дали бяхте отговорни докрай по отношение на грижата за хората с увреждания?".
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков заяви, че се изпълняват изцяло и в срок поетите ангажименти към хората с увреждания:
"Приемането на Закон за личната помощ удовлетворява основното искане на протестиращите майки, оставено години наред в техните протести".
От БСП призоваха темата да не се политизира. Таско Ерменков заяви:
"Уважаеми майки, извинявайте! Извинявайте за това, което в момента се случва. Някои тук забравят, че в момента обсъждаме въпроси, които са свързани с вашите деца, с вашето бъдеще, с вашето настояще, с вашата мъка".
Данаил Кирилов от ГЕРБ констатира:
"Практиката ме е научила, че когато една работа върви към успех, тогава претендентите за бащинство са много. Когато една работа върви на зле, всички бягат от това".
Парламентът реши общините да могат да преотстъпват дейностите по предоставянето на личната помощ на хората с увреждания.
Майките на деца с увреждания от инициативата "Системата ни убива" емоционално посрещнаха приемането на Закона за личната помощ. Те заявиха, че ще премахнат палатковия лагер, като през януари ще го преместят пред Министерството на здравеопазването с искане за промяна на системата на ТЕЛК. Една от тях – Вера Иванова, коментира за "Хоризонт":
"За мен лично, а и за много майки, означава, че децата ни ще ги има, когато нас ни няма, а ние живеем за тях. Това е животът ни, това е нашата борба, нашият закон с много трудности".
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се присъедини към майките от инициативата „Системата ни убива“ за ритуалното им премахване на палатковия лагер пред Народното събрание. Тя заяви пред „Хоризонт“, че приетото социално законодателство е модел за възобновяване на диалога между институциите и гражданите.
Омбудсманът Мая Манолова, която изготви Закона, подчерта, че майките са дали урок на институциите:
"Наистина това е модерен закон, който започва реформата в политиките за хората с увреждания, и мисля, че майките дадоха урок на българските граждани, че една кауза, колкото и да е невъзможна, ако е справедлива и ако има хора, които да стоят зад нея със сърце, тя успява".
Мнозинството отхвърли предложението на БСП да бъде създадена Национална електронна система за кандидати за лични асистенти. Депутатът Надя Клисурска посочи защо е нужно създаване на регистър:
"Смятаме, че е изключително важно и не виждаме какъв е проблемът да се поддържа такава Национална информационна система за кандидатите за асистенти, за да може от всяко едно място на страната, всеки, който желае, да ползва такава лична помощ, да може по някакъв начин да види в регистъра в кое населено място, съответно, има желаещи да бъдат лични асистенти и по някакъв начин да се облекчи това ходене, тази бюрокрация до съответните общински администрации".
Светлана Ангелова от ГЕРБ заяви, че предложението е несъстоятелно:
"Ако има такъв регистър, дали е лице, което е кандидат за асистент, примерно, от община Русе, ще стане асистент, примерно, в община Баните, област Смолян. Абсолютно е безсмислено! В Агенцията за социално подпомагане се води регистър на юридическите лица, които изпълняват дейностите по предоставяне на личната помощ".
Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева се присъедини към майките за ритуалното премахване на лагера и коментира, че приетото социално законодателство е модел за възобновяване на диалога между институциите и гражданите.
Личната помощ се финансира със средства от държавния бюджет чрез бюджета на социалното министерство, дарения или спонсорства, от европейски структурни и инвестиционни фондове или чрез средства на общините. Ако длъжностни лица установят неверни данни или нарушение на правилата, ползвателите на услугата ще бъдат наказвани с глоба от 100 до 300 лева. Наказанието за асистент, който не изпълнява задълженията си, е до 500 лева, а за доставчиците на услугата – до 5000 лева имуществена санкция, предвиждаше обсъждания текст.
