„Много от истинската същност на света е разпиляна някъде във времената зад нас. Наистина всичко става някак механизирано, обездушено, което създава липси в човешката психика и в човешкото живеене изобщо. Поезията и музиката са част от тези липси. Ние се мъчим с това, което правим, да направим някакъв мъничък пробив, да покажем език, който не се отнася към днешния ден, към нашето ежедневие, към нашите конкретни искания, а към една по-универсална реалност. Търсенето на такъв език, неговото непрекъснато преоткриване, според мен, е важно“.
Йоан смята, че изкуството винаги бива повлиявано от турбулентни времена, от всичко случващо се в обществото:
„Музиката ми го отразява по някакъв начин. Тя е много шумна понякога, много завихряща се, но понякога и много дълбока“.
„Това, което ме привлича в свързването на музика и поезия, е търсенето на различния език – език, който се съотнася не към конкретното, а към абстрактното, който винаги казва нещо свръх това от съдържанието на думите и звуковете“, добави Едвин Сугарев.
„Когато един стих свърши, зрителят има възможността да попие смисъла и усещането на тези стихове много по-дълбоко, когато около тях в главата им звучат звуци. Хората така чуват чувството на тези стихове“, смята Йоан. Той разказа, че винаги, когато чете, си представя какво би могло да звучи върху тези мисли и чувства.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
