Обиколката му започна от Враца и включва представяне в галерии в Монтана, Козлодуй и Видин.
"Заставам пред бялото платно, забърквам си бои и препратка към бъдещето, което ни очаква", разказва пред "Хоризонт" 37-годишният художник.
Той вярва, че картините са пренос на енергия от творец към твореца или пък от художника към хората, които изпитват глад за изкуство. „Това нещо да им развинти въображението, да ги накара да помечтаят.“
Стилът му е минималистичен. „Абстрактно изкуство правя. Опитвам се да вложа стилизирана емоция.“
Това, че е прорисувал, възприема като съдбоносно. Миналата година решил да започне да изучава педагогика на изобразителното изкуство. Иска един ден да стане преподавател и така да не губи връзка с младите хора, „защото това държи човека буден и в актуалните неща на живота, който тече“.
Оптимист е за бъдещето на учителската професия, защото е мисия, свързана с бъдещето. „На Запад много държат на изкуствата в училище, защото те много повлияват на младия човек в изграждането на вкусове и на усещането му за живота. Смятам, че занапред и в България в учебната програма ще бъдат заложени повече предмети, свързани с изкуство и така е редно да бъде.“
„Северозападът лично за мен е свързан с девствена красота – река Дунав, имаме страхотни планини, страхотни поля“, обяснява художникът и опровергава схващането за всеобщия упадък по тези места. „Северозападът тепърва ще се развива. Хората трябва да престанат да се жалват.“
Цялото интервю е в звуковия файл.
