Повече от десетилетие народният певец Добрин Добрев живее в Кипър. Управител е на информационно бюро, което се занимава с превод и легализация на документи, както и с организация на културни събития. Съвместно с посолството на Република България досега е организирал редица концерти на наши известни изпълнители. През 2018 г. в театър „Скала“ в гр. Ларнака беше отбелязана 80-годишнината на голямата народна певица Янка Рупкина. Благодарение на неговите усилия през годините в Кипър са гостували също Руска Стоименова, Даниел Спасов…
След пауза от близо 20 години, в началото на 2019-а, Добрин направи записи в БНР.
Песните са в обработка на Димитър Христов – диригент на ОНМ на БНР – разказва певецът. – Той така хубаво е почувствал музиката, възхитен съм от работата му. Нямам думи да благодаря и на продуцента Ваня Монева за безкрайната подкрепа и помощ. Тя е голям музикант и диригент, работи много прецизно, а времето беше кратко – дойдох си в България само за два дни. Едната песен е от репертоара на Вълкана Стоянова – „Станчица платно белеше“. Преди време тя ми даде няколко свои песни. „Иван Ирина думаше“ е чудесна тракийска песен на Елена Василева-Билнева, „Прочуло се село Брояново“ е от репертоара на големия добруджански певец Иван Георгиев. От родната ми Добруджа е и „У Станкини гости дошли“.
Добрин е роден в Добрич, но е израснал в село Сараджа (днес Росица), откъдето е родът на майка му. Гордее се с факта, че между 1905 и 1907 г. в същото село е учителствал големият български писател Йордан Йовков, който взима оттам истории и характери, а един от известните герои на Йовков е прадядо на Добрин.
Като дете певецът харесва естрадни песни, а първата му истинска среща с народната музика е по време на кинопреглед:
Отидох на кино, преди прожекцията имаше кратък документален филм. Наред с успехите на социалистическото селско стопанство в ТКЗС-та и пр., кинопрегледът показваше кадри от някакво задгранично турне на ДАНПТ „Филип Кутев“. Прозвуча песента „Полегнала е Тудора“. Толкова силно се впечатлих, че реших да започна занимания с народна музика. Бях на 12 г. когато постъпих в студията към „Добруджанския ансамбъл“, в класа на Дарина Енчева. След това се явих на конкурса „Родна стряха“ на БНР. В комисията бяха акад. Николай Кауфман, Мария Кутева (филолог, съпруга на Филип Кутев), която по-късно опознах и много обичах, както и голямата ни народна певица Верка Сидерова. След като ме чу, тя поиска да говори с мен. Каза, че иска да остави на някого песните си и тъй като съм от нейния край, попита дали родителите ми биха ме пуснали в София. Отговорих, че ако не ме пуснат, ще избягам, толкова силно исках да уча при нея. През есента на 1986 г. дойдох в София. Беше проблем да се запиша в училище – не бях жител на столицата. С леля Верка отидохме при тогавашния министър на културата Георги Йорданов и той ми помогна. Описал съм този епизод във втората ми книга, която е под печат в момента, главата се нарича „Благодаря, министър Йорданов“. Така тръгна моят път. През 1991 г. направих първите си записи в БНР. Професионалният ми живот е свързан тясно с вашата медия, записвал съм и за регионалните радиостанции в Стара Загора и Пловдив – песни в обработка на Анастас Наумов, Коста Колев и др. В книгата разказвам и за Верка Сидерова, която 10 години беше част от моя живот и аз от нейния. Тя ме взе от Добруджа и промени живота ми, остави ми песните си. Когато дойдох, ме прие в дома си и беше за мен и майка, и Добруджа, всичко. Изключително образован човек, тя възпита у мен отношение към литературата, към изкуството. Мислех си, че като дойда в София, ще ме учи само да пея и че училището ще е между другото. Първото, което направи, е да ми връчи томовете на Достоевски. Подбираше какво да чета, държеше да следя публицистични предавания, документални филми. Много съм ѝ благодарен! Тя е достолепен човек, който буди възхищение и може да бъде пример за много хора.
След броени дни – на 19 май, в Лимасол е концертът на квартет „Светоглас“, Олга Борисова и Виолета Маринова, посветен на 24 май- Деня на българската просвета и култура. Съорганизатор е българското училище „Паисий Хилендарски“ в кипърската столица с директор Таня Христова. Разбира се, Добрин също е сред участниците в празничната програма.
Никога не съм спирал да пея – у дома, в офиса, навсякъде музиката е с мен. Както и родният ми край. Обичам казаното от голямата ни поетеса Дора Габе: „Който е роден в Добруджа или е живял под звездите ѝ, той е като омагьосан от нея.“
