4
На 16 май хеликоптер, чийто допълнителен полет беше платен от приятели на Боян, прелетя за последно до най-високия лагер под върха.
"Последният полет с вертолета - качихме се на близо 7600 метра височина и прелетяхме над пътеката на около 30 метра от горе до долу. Със собствените си очи за последен път прегледахме целия път и видяхме, че няма следи от Боян. Кацнахме и тогава решихме, че просто от тук нататък надежда няма, но с едно чувство, че пък всичко възможно, което можеше да бъде направено, за да се опитаме да го намерим, беше направено", спомня си днес Кирил Петков, който участва в издирването.
"И това, че при последния полет видяхме маршрута със собствените си очи отгоре до долу, ни даде едно чувство, че не е могло в тази ситуация, при тази планина, резултатът да бъде друг, на базата на някакво по-голямо старание или на повече средства, или на по-голяма организация", обясни Кирил Петков в предаването "Преди всички".
"Сближихме се много бързо с някои от алпинистите, участвали в издирването, със собственика на хеликоптерната компания. Получавам от време на време по някое съобщение във Фейсбук, особено от човека от хеликоптерната компания, който накрая и той се разплака".
Всички искаха да получат някакво успокоение, че има надежда и това продължи дни наред, за мен бяха денонощия, разказа редакторът в новините на "Хоризонт" Таня Иванова, която следеше в детайли спасителната операция.
"Прегледахме всичко, каквото може да се прегледа, по няколко пъти, снимките ги прегледахме раздробени до пиксели, на различни леъри, мисля, че нищо не успяхме да изпуснем. Не сме си изяснили, вероятно никога няма да си изясним", разказа Деян Петков, който беше част от екипа на Боян Петров.
"За нас вероятностите са две: или се е качил на върха и е паднал от другата страна, или е паднал от северната страна. Почти изключваме лавина или пропадане в дупка. За мен и хората, които бяхме около Боян най-интересно е дали той е бил на върха, което може да се разбере единствено ако му намерим фотоапарата. Теоретично не е невъзможно, ако някой следващ алпинист минава по този маршрут, който е странично от традиционния, ние ще се свързваме с всеки един и ще подсказваме да се оглеждат", каза още Деян Петков.
Най-трудният момент за него е бил две-три седмици след приключването на издирвателната акция. "Когато човек вече е имал време да осмисли какво се случва и да остане по-надълго със себе си, без емоции, защото по време на самото издирване е много адреналин. Също е трудно есенно и пролетно време, като дойде време за експедиция, защото това обикновено беше времето, в което се подготвяхме за тръгване нанякъде, а сега изведнъж няма какво да се прави по това време..."
"Нашата страст е такава, че всички тези инциденти не могат да я прекъснат. Боян и всички тези приятели, които загубихме през годините, са с нас през цялото време", споделя Деян. Той е категоричен, че случаят с изчезването на Боян под Шиша Пангма е докоснал както хора, които не разбират от алпинизъм, така и професионалистите, които се сблъскват по-често с подобна загуба.
"Боян е един от хората, които са оставили най-много следа явно в мислите на своите колеги. Първо - постиженията му, които очевидно впечатляват всички. Второ - той просто беше такъв човек, който с всички си имаше думата".
Кирил Петков пък изтъкна, че сега е важно да продължим да се борим за каузите, които Боян подкрепяше.
В интервю на Таня Иванова през 2010 година Боян Петров споделя:
"Като се отдадеш на алпинизъм, страда личният живот, с ръка на сърцето го казвам. Длъжник съм им, на семейството съм длъжник, но понякога върховете така ме обземат... Те те обсебват като идея, която ти се загнездва и ти докато не я приключиш, духът ти не е спокоен."
"Тя е много тънка границата на риска горе, за която ти вече знаеш, че там е смъртта. Ти се движиш точно на ръба понякога."
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
