Европейски музикален фестивал се провежда през пролетта и във Варна освен в София и макар да има много по-малко прояви, човек има шанс да попадне на истинско музикално събитие и да чуе нещо, което идва пряко от голямата европейска традиция или носи специален заряд от съчетанието на творчески енергии, дошли от различни краища на Европа.
Преди две години например във Варна пристигна камерен състав на Оркестъра на Миланската скала и също тогава имаше авторски концерт на композитора Мартин Георгиев, който е варненец и живее от доста време в Лондон. Заслужава си да пропътуваш 500 километра от София и да преживееш такова нещо, което може да те зареди с много позитивни усещания. Все в този порядък тази година за мен поводът да попадна във Варна в началото на май бе гостуването на австрийското струнно трио „Фогл“ на Европейския музикален фестивал във Варна. Концертната им програма, замислена като духът на Виена, изпълни на 100 процента това, което може да се пожелае от такъв фестивал.
Ранни произведения от Шуберт, Бетовен и Дохнани за струнно трио, в които песенно-танцувалния бит на Виена от 19 век е така изящно и емоционално вплетен и развит в музикалната форма на отделните части.
Валс, марш, менует, рондо, тема с вариации или ала полака, които оживяваха като картини от миналото, защото изпълнението, създаваше изключително чувство за автентичност. Музикантите от трио „Фогл“ не просто „пресъздаваха“ тези творби, а ги изпълняваха така, сякаш всяка една от тях, класическа, ранно и късно романтична, бе последното нещо, което е композирано до този момент и което те сега представят с въодушевена радост от откритието им. При това и трите произведения влизат в репертоара на трио „Фогл“, което съществува от малко повече от 10 години и в него свирят цигуларката Ива Хьолцл-Николова, виолистката Елисавета Станева-Фогл и виолончелиста Бернхард Фогл. Откъде идва тази тяхна свежест, автентичност и вдъхновеност – сигурно на първо място, колкото и банално да звучи, от това, че любовта им, сърдечната им връзка с това, на което са се посветили, прави музицирането за тях необходимо и ценно само по себе си. А иначе връзката с тази голяма и добре поддържана в музиката на Австрия традиция за двете български музикантки е започнала още от студентските им години във Виена, за да продължи в австрийски оркестри (в момента Ива е един от водачите на първите цигулки в оркестър „Брукнер“ в Линц, а Елисавета на виолите в оркестъра на Оперния театър в Грац, Бернхард е водач на виолончелите в него). Много добрата инструментална подготовка и на тримата е разбира се основата на тяхната обща изява като прекрасен ансамбъл, без да губят своята артистична, много различна индивидуалност. Ива със своя емоционална експресивност, красиво нюансиран звук и безупречен цигулков щрих, качеството на тона на виолата на Елисавета е нещо, което много рядко може да се чуе, но не може да се забрави, Бернхард с неочакваната, леко своенравна изява на моменти, в която прозира и австрийският игрив дух, който носи по рождение, но със стабилното си присъствие от начало до край. Точно това – от начало до край да следват драматургията на всяка творба, на всяка нейна част, прави изпълнението на трио „Фогл“ въздействащо и ценно. Днес повече се разчита на контраста като начин да впечатлиш публиката и все по рядко на умението да я водиш със себе си през всички музикални перипетии, защото това изисква познание за стил, драматургично мислене и артистична концентрация.
Целият музикален текст е артикулиран с лекота, а ритмичната основа на всяка една част е толкова изразителна, че непрекъснато изниква усеща за хореографски образ – танцуващата Виена.
