Алекс, Илко, Иво, Ники застанаха пред микрофона на БНР, за да споделят къде е изходът от ада, наречен дрога.
„Когато човек е зависим той губи представа за нормалния начин на живот. Затваря се изцяло и всичко започва в един момент да се върти само в употребата. Единствената цел на един зависим човек е когато се събуди той да вземе това, което му е необходимо и обикновено това продължава по цял ден. Накрая си ляга или припада и така всеки ден.“
„Всичко стана постепенно. Бях във времето между 8 и 9 клас, когато почнах да употребявам и последствие нещата ескалираха до момента, в който започнах тотално да губя контрол. Исках да почувствам какво е като вземеш това, какво е като вземеш друго. Също социалните контакти се променят доста. Започваш да ходиш на по-различни места. Не си като повечето хора. Това е, което ми харесваше.“
„Още 2009 имах такива проблясъци. Осъзнах, че имам проблем. Правих някакви опити за спиране, но бях още ученик. Не приемах нещата толкова насериозно. Проблемът не беше толкова сериозен. По-скоро с цел манипулация го правех към близките.“
„В 6-7 клас започнах. Имам 12 години употреба. Бил съм на метадонова програма 6 години и 9 месеца.“
Първата стъпка от лечението на една зависимост е детоксикацията. Тя обаче за някой хора включва приемането на метадон.
„Използването на лекарства е много лош вариант. В началото са ми давали неща, много леки, колкото да ми успокоят чисто физическата абстиненция, тъй като тя беше много тежка. Това продължи около две седмици и след това - абсолютно без нищо, дори са ми отказвали. Просто идва един момент, в който ти ги спират и това е. Това не е решение. Това е да заместиш една зависимост с друга.“
„Метадоновата програма трябва да има своя край. До една две три години, обаче не може човек да взима метадон 15-20 години. Това е също дрога само, че това е легализирана дрога."
След успешна детоксикация следва влизането в терапевтична комуна, където зависимите са отдалечени от света, за да се възстановят емоционално. Постигнали чистота на тялото и съзнанието, те се нуждаят от своята ресоциализация, в която отново да станат част от обществото. Най-важното за повечето зависими се оказва общуването с така наречените бивши наркомани, т.е. хора с личен опит в лечението.
„Човек с опит, човек, който е минал през същите неща. Той много добре може да ти влезе в обувките. Може да ти разкаже как е било преди, как е след това. Да те насочва по по-адекватен начин от човек, който не е минал през това. Просто е чел, просто е говорил с хора, той колкото и да е наясно няма как да усеща нещата толкова дълбоко.“
„Аз съм говорил с психолози, но те като не са минали по този път, дори и да са учили за психолози, просто ми беше приятно да си говоря с тях за тези неща."
Повече чуйте в звуковия файл.
