Има личности, които струват колкото неимоверно много други събрани заедно. В техния ум и дух има вложено познание и разбиране, което може да задвижи и тласне доста напред тази област, територия, място, където им е отредено да бъдат. Ако областта е музикалното изкуство от най-висок ранг, а територията една страна, исторически изостанала в традициите на това изкуство, раждането в България на музикант, композитор, диригент, педагог от мащаба на Васил Казанджиев си е един Божи дар.
От друга страна човек, с творческа дарба, дала толкова силни, великолепни, категорични знаци е спечелил завинаги своето място в определящата националната ни култура част. Не можем да си представим музиката ни без „Картини от България“ и „Живите икони“, но и без „Симфония на тембрите“ (Симфония № 2), Симфония № 3, „Празнична музика“. Самочувствието, че не сме били извън модерното тоново изкуство от втората половина на 20 век дължим и на не малко композиции на Васил Казанджиев, на „Комлекси сонори“, „Илюминации“, Концерта за цигулка и оркестър, на сонатите за отделни инструменти и камерни ансамбли. Ако днес новите заглавия в некомерсиалната ни музика са доста по-малко, появата на последните четири симфонии на Васил Казанджиев - „Нирвана“ (№ 4 ), „Вечна светлина“, посветена на Добрин Петков (№ 5), „Каскади“ (№ 6) и последната засега 7-ма Симфония, на поредицата от пет струнни квартета в последните 10-тина години (последният – 8-ми бе изпълнен за първи път през тази година) създават една истинска радост за ценителите и са разбира се необходим стимул за новите поколения музиканти. Васил Казанджиев показва не само завидно творческо дълголетие, но и редкия дар да бъде истински съвременен с остротата и дълбочината на усещанията си за днешната чувствителност и присъствие.
С дългия си съзидателен диригентски стаж той остава с най-високото публично признание в категорията на културните строители. Не само високият стандарт на незабравимите концерти на Софийски камерен оркестър („Софийски солисти“) у нас и техните международни успехи, но и десетките концерти с всички големи симфонични оркестри у нас. Годините му със Симфоничния оркестър на БНР са една епоха в историята на състава и на музикалния ни звукозапис. За проф. Васил Казанджиев като преподавател по дирижиране е достатъчно да се изредят известните имена на днешните български диригенти, които работят успешно у нас и в чужбина, повечето минали през ценните професионални уроци на маестро Казанджиев.
Дългото живеене и творческа активност на проф. Васил Казанджиев се дължи и на неговия характер, който съчетава и постоянство в ценностите, които е избрал и служенето на таланта, който му е даден да общува чрез музиката с всички големи музиканти от всички епохи и да изразява най-тънките и многообразни собствени преживявания с великолепно музикално въображение и пълнота в творчеството си.
Юбилейният повод дава възможност на мнозина да си кажат, имах щастието много пъти да бъда свидетел на изкуството, което поднася една от най-силните творчески натури, които са се раждали в България. Бъдете здрав, маестро Казанджиев и обърнат към творческата сила на духа, която няма възраст!
вторник, 10 септември от 19.20 часа
