В предаването ще си спомним с топлина в сърцето за родения на 13 септември 1929 г. в село Лъджене, днес квартал на Велинград, бляскав оперен певец Николай Гяуров, определян като бас №1 на планетата.
От ранна възраст проявява музикална любознателност – свири на устна хармоника, цигулка, пиано, кларинет и тромбон. По време на военната си служба пее и ръководи самодеен хор, с което прави силно впечатление на Петко Стайнов. Учи оперно пеене в Софийската музикална академия в класа на Христо Бръмбаров, а през 1950 г. продължава обучението си в Санкт Петербург. По-късно младият певец споделя, че градът е прекрасен, но заради суровия климат се наложило да се премести в Московската консерватория. Завършва я със златен медал! Вратите за бляскавата международна кариера за Гяуров се отварят през 1955 г., когато печели златен медал на фестивала във Варшава и Голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Париж. В Софийската опера дебютира на 18 март 1956 г. в ролята на Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Джоакино Росини. През есента на същата година заминава за Москва, където няколко сезона е редовен солист на Болшой театър. На 20 февруари 1960 г. Гяуров участва в постановка на „Борис Годунов“ в миланския театър „Ла Скала“, в която участват и двама други изтъкнати български певци – Борис Христов като Борис Годунов и Димитър Узунов като Самозванеца. Този спектакъл става повратна точка в кариерата му, донасяйки му поредица ангажименти в „Ла Скала“, които го превръщат за дълго в постоянен водещ бас на театъра. Но както всички звездни оперни певци ангажиментите му включват и роли в други престижни театри като Виенската държавна опера, парижката „Гранд опера”, лондонската „Ковънт гардън”, нюйоркската „Метрополитън опера”, както и в много други престижни театри. Сред обширния му репертоар се открояват знаковите за него роли на крал Филип, Борис Годунов и Мефистофел.
Николай Гяуров умира на 2 юни 2004 г. в Модена.
Предлагаме ви цялостен документален запис от 26 юли 1964 година – спектакъл на „Борис Годунов” от Модест Мусоргски в рамките на Залцбургския музикален фестивал.
Изпълнителски състав:
• Борис Годунов – Николай Гяуров (бас)
• Фьодор, негов син – Оливера Милякович (мецосопран)
• Ксения, негова дъщеря – Надя Добриянова (сопран)
• Дойката на Ксения – Мариана Радева (мецосопран)
• Княз Василий Шуйски – Герхард Щолц (тенор)
• Андрей Шчекалов, секретар на Думата – Еберхард Вехтер (баритон)
• Пимен, стар монах – отшелник, летописец – Никола Гюзелев (бас)
• Григорий Отрепиев, по-късно Димитрий Самозванеца – Димитър Узунов (тенор)
• Марина Мнишек, дъщеря на сандомирския войвода – Сена Юринац (сопран)
• Варлаам, монах скитник – Антон Дяков (бас)
• Мисаил, монах скитник – Милен Паунов (тенор)
• Кръчмарката – Маргарита Лилова (мецосопран)
• Уродливия – Алексей Маслеников (тенор)
• Никитич - Тугомир Франк (бас)
• Хрушчов, болярин –Милйенко Грозданич (тенор)
• Рангони, таен йезуит – Николае Херля (баритон)
• Черниковски, йезуит – Паул Каролидис (баритон)
• Левицки, йезуит – Зигфрид Рудолф Фрезе (бас)
• Патриарх – без пеене
• Кардинал – без пеене
Хор на Виенската Щатсопера
Хор на Хърватската опера в Загреб
Камерен хор на Залцбургския фестивал
Виенска филхармония
Диригент - Херберт фон Караян
Записът е документален от 26 юли 1964 година в Залцбург.
Съдържание на операта „Борис Годунов” от Модест Мусоргски
събота, 28 септември, 20 часа
