16
Владимир Стефанов е запален по фотографията от времето на лентовите фотоапарати. За много млади хора това е почти като архаизъм, но всички над 35 помнят как преди ерата на дигиталната фотография, се прекарваше доста време в едни тъмни стаички, в които от ленти, през странни ванички, снимките придобиваха образ върху хартията. Така с един фотоапарат Зенит и беглите познания, които е придобил в тогавашните кръжоци, Влади силно се увлича по това изкуство.
Както той сам казва, с навлизането на цифровата фотография се откриват много нови хоризонти, но човек трябва да експериментира, за да разбере тези възможности.
Това, което остава непроменено във времето е афинитетът му към природата. Тя го тегли като магнит и го „вади“ от вкъщи, от шума на големия град, дава му възможност да открива и преоткривам нови места, да забелязва невидимите за голяма част от хората дребни и красиви детайли.
„Няма нищо по-зареждащо от вида на слънцето и нежната светлина рано сутрин, когато планината е пуста и всички още спят” – казва Влади.
След толкова години все още търси своя „най-добър кадър“, защото според него едно от най-важните качества на фотографа е да бъде критичен към себе си и да учи постоянно от грешките си.
От известно време Влади експериментира с въздушната фотография в стремежа да „хване” перфектния кадър от удобната височина, при подходящия ъгъл и светлина. И като един истински „ловец“ на кадри, продължава да търси, загадъчността на мъгливата гора, свежестта на капчиците роса, величието на планините, стихията на водопадите, но от различна гледна точка.
