След унизителната загуба на националния отбор по футбол с 0:6 от Англия вече не може да бъде използвано едно от любимите клишета на играчи и треньори – продължаваме напред.
Не, този път не продължаваме! И не заради позорното поражение и расисткия скандал. За съжаление България отдавна не е футболна сила, с която някой да се съобразява. Започнахме да свикваме с тежки загуби. Да припомня, че не толкова отдавна националите получиха и повече от шест гола. През 2016 година Япония ни разгроми със 7:2. Да, в приятелски турнир, не в квалификационен двубой, но и азиатците не са мерило за световна класа в този спорт.
Затова не трябва да продължаваме. Всичко трябва да се промени във футбола и спорта ни. Едва ли Борислав Михайлов е единственият грешник и поисканата му от Бойко Борисов оставка няма да оправи с магическа пръчка нещата.
Години наред футболът затъваше, беше очевидно, че нямаме качествени играчи и треньори, че в първенството ни е пълно с чужденци ментета, които не повишават и на йота равнището на отборите, че школите замират, че публиката намалява, че стадионите нямат нищо общо с модерните съоръжения по света. Но се намираха оправдания, хвърляше се прах в очите, самозаблуждавахме се, че всичко някак си ще се оправи и положението не е толкова катастрофално.
На целия този хал участието ни в съвместна кандидатура за световно или европейско първенство прозвуча мегаломански и нелепо. След расистките изстъпления вчера е сигурно, че никой няма да даде на България домакинство на първенство от такъв калибър.
За да се върнат хората на стадионите, трябва да се спре достъпът на хулиганите с качулки, заради които нормалните запалянковци не биха завели децата си на мач. Ако държавата не знае как да изреже това раково образувание, да се поиска съвет от тези, които ни биха снощи. С обща воля и железни мерки англичаните се пребориха с футболното хулиганство, с което бяха известни по света.
Трябва да се инвестира в квалификация на треньорите на децата, които да ги научат на модерна игра на хубави терени и така да се възродят школите по места. А не всичко да отива за националните отбори. Нека се даде шанс на младите футболисти да играят в българското първенство, като се редуцира бройката на чужденци, за да могат да се развият талантите.
Чак тогава ще можем да не допускаме срамни поражения, да не сме вечно в графата „И други“ и ще дойдат класиранията на големи шампионати. Но наистина трябва да продължим по друг път.
