В края на дебатите народните представители решиха - ако пациент с онкохематологично заболяване е започнал лечението си в детска клиника преди навършване на 18 години, след като вече е пълнолетен, да има право да остане в същата болница и да завърши лечението си с плащане от касата.
До момента лечението след навършването на пълнолетие не беше заплатено от касата.
Д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ оттегли свое предложение за механизъм за определяне на цените на скъпоструващи лекарства за редки или социално значими заболявания.
Въпросът ще бъде уреден в друг закон, а докато това се случи, ангажиментът ще е на Касата, допълни Дариткова:
"Смятам, че механизмът за отстъпки трябва да важи за всички по еднакъв начин и тук вече наистина ангажимента на Надзорния съвет на касата и на ръководството оперативно да се въведе механизма по начин, по който да не допускат дефицити на медикаменти за българските пациенти".
Повече пари за лечение на редки болести и за здравен скрининг поискаха депутати от БСП и ДПС в началото на разискванията по бюджета на НЗОК.
Проф. Георги Михайлов от левицата обърна внимание върху редките болести:
"Средствата за лечение на редки болести са изключително финансовоемки. Ние сме поели ангажимент към този кохорта от пациенти - 75 % от тези пациенти са деца".
Нигяр Джафер от ДПС заяви:
"Ако няма средства, достатъчно отделени по този член, касаещ бюджета на Здравната каса, ние ще търсим средства за скрининг тогава в държавния бюджет. България остава единствената страна в ЕС, която няма национална скринингова програма".
Депутатите продължават обсъждането на бюджета на ДОО
Сред основните промени е осигурителният минимум за земеделските производители. Ресорната комисия в парламента ще определи на 420 лева месечно или 20 лева повече спрямо настоящото ниво, докато кабинетът първоначално настояваше за 610 лева.
В бюджета на социалното министерство ще има пет милиона лева повече за заплати на социалните работници. Това е една от съществените промени между двете четения на бюджета за Държавното обществено осигуряване.
Депутатите обсъждат увеличаването на минималната пенсия до 250 лв. от 1-ви юли догодина. Общото увеличение за останалите от лятото трябва да бъде 6,7 на сто.
В гласуваните до момента текстове – максималният осигурителен праг да бъде увеличен драстично, настояха от левицата, за да осигурят повече пари за пенсии. Срещу това предложение обаче опонираха и от ГЕРБ, и от ДПС.
Д-р Хасан Адемов каза:
“Не съм убеден ,че със 110 хил. човека ще решим проблемите на Държавното обществено осигуряване. Какво казваме на тях – на вас ви увеличаваме осигурителната тежест затова, че вие сте висококвалифицирани, затова, че сте високообразовани и т.н.“.
За да има повече пари в системата, трябва да има по-добра събираемост на осигуровките, отговори от своя страна Филип Попов от левицата:
“Ако перефразираме министър-председателя, който пита човека – здрасти, наборе, караш ли трактор – човекът му казва - да, ама ако го пита осигуряват ли те, не знам какъв ще бъде отговорът“.
Светлана Ангелова от ГЕРБ припомни какво увеличение на пенсиите е направила левицата, когато е била на власт:
“Тогава много добре си спомням колко пари получиха над пенсиите си хората от третата възраст и как в плик връщаха стотинките на г-жа Масларова“.
Дебатите по второто четене на ДОО се слушат от новоизбрания министър на социалната политика Деница Сачева.
Неизяснен остава въпросът с разпределянето на тежестта на плащанията при отсъствие по болест - между работника, работодателя и държавата, въпреки че именно оттам се очаква да дойдат част от средствата за по-високите минимални пенсии.
Иначе за всички останали ръстът ще е с 6,7 на сто по т.нар. "швейцарско правило".
