Британците гласуват днес в трети общи избори за последните пет години. 3322 кандидати се борят за 650 места в Камарата на общините. На много места още при отварянето на избирателните секции се образуваха опашки.
Първият екзит пол се очаква непосредствено след затварянето на избирателите секции в полунощ българско време, който ще даде някаква идея как се разпределят гласовете. Обикновено първо се огласяват резултатите в Северна Англия и това става около един час след затварянето на секциите.
Но по-конкретен резултат от изборите се очаква в петък около 9 часа сутринта българско време. Премиерът Борис Джонсън вече пусна бюлетината си в своя избирателен район Уестминстър, отивайки до избирателната секция с кучето си.
Първите съобщения са за голяма активност. Всички навършили 18 години имат право да гласуват, стига да са британски граждани или са признати за граждани на Общността на нациите (бившата Британска общност) или на Република Ирландия. Общите избори по принцип се провеждат на четири или пет години, но през октомври депутатите гласуваха за втори извънредни избори за последните две години. Това са първите зимни избори след 1974 година и първите през декември след 1923 година.
До тях се стигна след дълбока парламентарна криза, в резултат на което премиерът Борис Джонсън не успя да прокара своята стратегия за Брекзит. Въпреки че се очаква консерваторите да спечелят изборите, не е изключено да се стигне до т.нар. висящ парламент.
Тези избори не просто ще определят кой ще ръководи страната през следващите четири години, а и бъдещето на Обединеното кралство, останало на кръстопът след референдума за Брекзит преди три и половина години. Гласоподавателите трябва да изберат 650 депутати в Камарата на общините.
Според най-надеждните анкети се очаква торите да спечелят 339 места, което ще им даде необходимото мнозинство да съставят правителство, което евентуално би могло да прокара в парламента сделката за Брекзит на Борис Джонсън и страната да излезе от ЕС на 31 януари. Практиката през последните години обаче показа, че на прогнози много не може да се вярва, а няма и яснота за кого ще гласуват онези, които още се колебаят. Така че може да се стигне и до висящ парламент, а при това положение консерваторите трудно ще намерят коалиционен партньор.
Прогнозите дават преднина на консерваторите
Прогнозите дават около 9-10% преднина на консерваторите, но при британската политическа система това не означава задължително ясно мнозинство в парламента за партията, която води, тъй като тяхната система е изцяло мажоритарна. Това каза за БНР Илия Марков от Института за европейски политики по повод извънредните парламентарни избори във Великобритания днес. При ясно мнозинство консерваторите ще имат възможност да напуснат ЕС със сделката, договорена от Борис Джонсън, обясни той. Надеждата на опозицията пък е в многото новорегистрирани, които не са гласували на миналите избори, но:
„Основната опозиционна партия – лейбъристите, се измести прекалено много наляво и остави центъра, а във всяка демократична система изборите се печелят в центъра, а не в крайностите на политическия спектър“.
Шотландия гледа на тези избори като на възможност да реализира референдума си за напускане на Великобритания, а в Северна Ирландия също има известно разместване на пластовете. Във всички съставни части на Обединеното кралство, освен на Англия, консервативната партия не е първа политическа сила
„От години Уелс се счита за един от бастионите на Лейбъристката партия. В Шотландия е Шотландската национална партия, която се надява да предизвика втори референдум за независимост, в Северна Ирландия има локални партии, които са водещи… Това показва, че при победа на консерваторите и излизане от ЕС, първи шотландците ще отворят въпроса за нов референдум. В Северна Ирландия също не е ясно как ще отрази Брекзит…“.
Въпросът за Брекзит не дели британското общество на партийни линии, подчерта експертът. Консерваторите обаче „просто искат този въпрос да бъде приключен и, според мен, това работи в тяхна полза, тъй като голяма част от британското общество е уморено вече от този въпрос“. Един разделен парламент пък е единствената надежда на хората, които са против излизането от ЕС.
Победата на Джонсън не е гарантирана
„Победата на Джонсън не е гарантирана. Той се опитва да създаде по-позитивна визия за Великобритания, на която много анализатори отдават евентуалния му успех и това е идеята, че след като Брекзит се осъществи, това ще доведе до национално възраждане, културен и социален възход. Джонсън съвсем съзнателно се опитва да измести фокуса към външната политика, за да прикрие недостатъците на последните 10 години консервативно управление. Хората обаче не са глупави. Лейбъристите използват това и наблягат на проблемите със здравната система, със социалните помощи, с растящото неравенство“. Това коментира в предаването „12+3“ Емил Соколов, докторант по модерна британска история.
„Той посочи два възможни варианта със съотношение 50 на 50. Първият е „висящ парламент“, при който никоя партия няма достатъчно места, за да се формира самостоятелно правителство. Най-големият проблем е, че консерваторите продължават да използват невероятно мръсни номера – фалшиви сайтове, манипулативни реклами, неща, които нямат връзка с реалността. Това стопява разликата. Вторият вариант е консерваторите да спечелят. Вярвам, че ще съберат достатъчно, за да съставят самостоятелно правителство. Това се дължи най-вече на Брекзит и на безизходицата, в която страната се намира“, допълни Соколов.
Повече по темата можете да чуете в звуковите файлове.
