Минка Стоева си върши съвестно работата. Справя се сама в живота. Разведена е, има дъщеря, учи задочно. Живее в общежитие, защото няма достатъчно пари за свободен наем.
Симпатии свои има Минка към Спас, който е бивш съпруг, оказва се на Дора, единствената в института, която я подкрепя, въпреки че знае за аферата им. Спас и Дора крият в института, че са разведени, направили са го за да запазят двете жилища, така както много хора по онова време. Минка и Спас се виждат тайно. Красивата жена е обект на завист и на доноси. Поръчители й трябват на Минка, за да стане член на партията. Честен и искрен ли е комунистът? Има ли вярност в отношенията между мъжа и жената? Общото благо ли е по-важното или всеки гледа само личните си интереси? Въпроси, на които има отговор филмът.
Важно се оказва какво говорят хората. Минка ще запази жилището, ако се прехвърли редовно обучение. Цената, която трябва да плати заради хорските приказки, е преместване в друга катедра на института. Кой какво казал, кой какво показал. Изнудвачите са повече от порядъчните членове на партията, оказва се. И в крайна сметка - всеки е готов на всичко, само и само да не се петни името му и репутацията. Професорът ще даде препоръка на Минка, която обаче тя няма да приеме, защото преди всичко за нея е важна честността.
Режисьорът Христо Христов не получава овации за филма "Една жена на 33", напротив - предизвиква упреци, главно от висшите етажи на властта. На 7 май в партийния вестник излиза критична статия, поръчана от ЦК на БКП и лично от Тодор Живков, който му изпраща и укорително, неуважително писмо. След като пада от власт самият Живков признава, че не е гледал филма през 1982 г. В историята ще останат думите му: "По мое време се спря един филм на Христо Христов - "Една жена на 33". Аз го гледах след 10 ноември. Защо предложиха да се спре /филмът/, не знам..."
Отговорът на цензурното покушение всъщност е ясен. В разговор с режисьора по-късно Александър Лилов ще го формулира така: "Критиката на филма беше повод да се сплаши българската интелигенция." А всяко партийно сплашване означава контрол, принуда, съпътствана с насилие.